Публикуваме част от отвореното писмо на Мария Спирова към младия Тимур от Киев, поместено в euronews. Коментарът по него е излишен, а силата на думите отекват в съзнанието като камбанен звън.
За един млад украинец (от една млада българка): Вие вече сте свободни
Тимур, в началото аз просто искам да кажа, че съжалявам.
Надявам се, че си в безопасност, надявам се приятелите ти са в безопасност, надявам се да не си шокиран и изплашен от това, което се случва покрай теб, въпреки че най-вероятно си. Аз на твое място знам, че щях да бъда.
Съжалявам за това, че ти пиша от страна от Европейския съюз, където твоето поколение има вяра (продължаваш ли да я имаш?).
Съжалявам, защото, честно казано, ние сме група колебливи мекотели. Европейските правителства изглежда се състоят изцяло от хора, които нямат представа какво преживява вашият народ в момента. Прости им, ако можеш – те мислят, че като са любезни с хора като Путин, това е подходяща стратегия за външната им политика. До скоро мислеха същото и за Кадафи.
Мънкат за това, че „възможни санкции“ няма да ви помогнат в борбата ви с едно измамно правителство и нео-империалистичните стремежи в глобален мащаб. Аз го знам, ти го знаеш, Барозу го знае. Продължете напред!
Също искам специално да се извиня и за моята собствена страна, чийто външен министър г-н Вигенин почти изкълчи езика си, внимавайки да НЕ осъди насилието, упражнявано върху вас от президента ви и собствената ви полиция. Съгласувани позиции с ЕС, ли каза? Българските официални лица и институции престъпват регламентите на ЕС по 14 пъти на ден, но никой от тях не би дори си мечтал да застане срещу Путин.
Защото, виждаш ли, Тимур, ние сме заедно в това. Ние сме предложени в насипно състояние в менюто на неговия геополитически бюфет. Украйна се очертава като основно ястие. България е по-скоро лек десерт.
Помисли: през 2011 г. спряхме преговорите за петролопровода, който ще позволи на Русия да заобиколи вашата страна и да прилага дори повече тактики за изнудване и влияние върху вашите политици. В деня на най-големите сблъсъци и насилие в Майдан, новият руски енергиен министър заяви, че проектът Бургас-Александропулис, се връща обратно. Просто ей така – няма нужда да го обсъждаме със страната, която всъщност се отказа от сделката. Той просто е толкова сигурен, че ние ще играем заедно.
Ние сме заедно в това, Тимур, защото спиращата дъха арогантност на олигархичните кръгове, които се дегизират на наши правителства, наистина не знаят граници. Те споделят една и съща тактика за справянето с демократичното несъгласие, научена от един и същ източник.
Нашият премиер Орешарски и украинският президент Виктор Янукович, дори споделяха една и съща маса в Сочи, като символичното и публичното им запечатване е срамно политическо родство.
Слушайки високопарната, жестока пропаганда, която тече от официалните украински източници, ми дава извратено чувство на дежа ву. Тъй правителства като нашите са го измислили уютно – ако инакомислещите активисти отказват да се отекчат, плащат на няколко безмозъчни тестостеронени провокатори да започнат разправия или две, а след това се уверяват, че полицията ще реагира прекалено, за да могат да възмутят достатъчно мирните демонстранти. След това незабавно се позовават на някакъв вид извънредни сили и всичко започва.
Точно като Янукович, през лятото българските протести, на нашия собствен площад Независимост, Орешарски обявява хиляди протестиращи – мъже, жени и деца, за „екстремисти“, което оправдава десетки хиляди жандармеристи да смажат протеста.
Ама разбира се, не се прави сравнение в мащаба на събитията – Киев избухна в пламъци и хората в цяла Украйна показаха много повече сила, много по-добра социална организация и много повече чест, отколкото ние имахме в нашия час на тъмнина.
Вашият е изпитание чрез огън, нашият беше упражнение на отчаянието. Вашите барикади устояват, нашите не го направиха.
И светът наблюдаваше и цъкаше в ужас и двата пъти. Западните медии вече авторитетно спорят до колко Украйна е „разделена страна“, като че ли е възможно да има страна без дълбоки политически и културни различия тези дни. Те го казаха на България, те го казаха и на Босна и Херциговина, сякаш това обясняваше всичко. Те ще го повтарят до втръсване за всяка пост-социалистическа страна, стремяща се да намери своя път.
(…)
Ние живеем в един забавен свят с малко логика, Тимур! Забелязал ли си? Всяко протестно движение в днешно време е незабавно означено като „не-представително“, като че ли това по някакъв начин е недостатък. Ако е представителна, широко подкрепена с пълен консенсус – тя не би била в знак на протест, нали? Протестите са навсякъде – по подразбиране, малцинства които се борят, докато успеят. Щеше ми се светът да помни това.
(…)
Човек би си помислил, че не искаме много. Ако не можем да бъдем независими, както историята ни го е показвала много пъти, може ли поне да ни бъде позволено да избираме собствените си зависимости? Можем ли да спрем страданието от безчестието да бъдем нелегална опозиция на действителните престъпници? Може ли поне веднъж да получим пълно внимание и решителна помощ от нашия модел към който се стремим – европейската цивилизация в последния си облик?
(…)
Дръж се. Прибери се и гледай да не те убият. Искам да те видя как се караш на политиците от ЕС отново скоро.
Мария Спирова
Целия текст на писмото можете да прочетете тук
водеща снимка: euronews
снимки в текста и галерията: moimir.org
За автора
