Вероятно е напълно нормално случващите се в Пловдив неща да не бъдат само положителни или само отрицателни. Имало е, разбира се, периоди само с лоши или само с хубави неща, но сякаш нормалният път за развитие е контрастен. Уви, някои хора гълтат с пълни шепи от похвалите и аплаузите, но когато видят критика, аргументирана критика, или се подминава, или те заклеймяват като лош човек с определени „интереси“.
Тук нямаме капацитет да слагаме етикети на хората, но можем да ви уверим, че нашите интереси не са западни, руски или виенски, а пловдивски. И затова Капана ни хареса (почти на 100%), Златният ритон не ни хареса, а към предстоящата реконструкция на пешеходната улица до Аптека „Марица“ гледаме с присвити от съмнение очи. Достатъчно егоцентризъм – какво се случи през април в Пловдив:
Ремонти по няколко пловдивски къщи
След дълго, дълго чакане предизборното обещание от седмицата преди парламентарните избори на 12 май 2013-а година стана факт: къщата, северно от входа на Театъра на Главната вече е ремонтирана. Общинската сграда има съвсем приличен вид, без излишни намеси, без смяна на дограми, входна врата или нещо подобно. Детайлите не са разрушени. Под въпрос може да бъде поставян единствено цветът, но тоя казус е отдавна с неясен отговор, поради късата ни пловдивска памет, т.е. липса на факти (за повечето къщи, за конкретната – нямам информация) за оригиналния цвят.
Малко по-надолу, по „Райко Даскалов“, една от най-успешните модерни сгради в Пловдив беше изгубена може би безвъзвратно. Сменена дограма, саниране и измазване с гладка мазилка, и вече на никого не можеш да обясниш защо това е архитектурен шедьовър от преди 80-ина години на вероятно най-„пловдивския“ архитект Чинков. Но унищожаването на красивата жилищна архитектура на малки къщи или 3-4-етажни кооперации е толкова честа практика, че хората с око към естетиката вече го приемат като ухапване от комар през лятото – нещо досадно, което боли, но толкова си свикнал, че не ти прави впечатление.
Много, много внимателно гледаме към къщата с медальона и „ремонтът“, който би трябвало да е „реставрация“, защото това е деликатно произведение на изкуството. Но там все още е твърде рано да слагаме оценки.
Чешмата пред Халите
Напълно разбирам защо все по-малко хора гласуват, все по-малко хора се опитват да се образоват и да изказват някакво аргументирано мнение, хора, които имат собствен поглед над нещата. Не е лесна тяхната – когато евентуално кажеш, че нещо „новичко“ не ти харесва и те нападат орди от доброжелатели, които простичко ти обясняват, че „само знаете да плюете“, или ти дават съвет „ми направете вие нещо пък“. Това мислене е безкрайно погрешно, но уви толкова масово, че знайни и незнайни, можещи и неможещи „правят нещо“, за да „има“.
От нищото, сякаш свише, на „Райко Даскалов“ се появи златната чешма – Ритон, която за два-три дни за обществото хора, които правят разлика между Моне и Мане се превърна в епитом на кича и на отчаяния опит да бъдеш атрактивен, толкова отчаян, че е по-грозен от жена, която вади яйца от вагината си. Разликата е, че онази кака се опитва да бъде провокативна и съвсем умишлено отблъскваща, а тук авторът – и феновете му – вероятно си мислят, че са направили нещо супер готино и стилно, отговарящо на многовековната история на Пловдив.
И, съвсем без отношение към естетиката на овчата глава, златната боя вече се изтърква от водата в чашата на чешмата. Не е ли странно колко често качеството на артистичната идея отговаря на качеството на изработката?
Деликатна грижа за парк „Лаута“
По центъра може да ни е мъчно колко дълго време отнема на бюрокрацията да се сети да бодне няколко дървета или храста между платната на „Цар Борис III Обединител“, но в Тракия нещата стоят по друг начин. Пейките в Лаута, например, станаха известни като уред за забавление на бавно еволюиращ биологичен вид, който все пак е развил палци на ръцете си, но сигурно има проблеми с конструирането на сложни съставни изречения, или пък аргументиране на действията си.
Още преди това обаче същите тези пейки, кошчетата, грижата за зеленината, осветлението, площадките за фитнес и игра, и още куп други съвсем дребни и евтини „екстри“ ни привлякоха вниманието. Не бих се учудил ако в дългата история на парк Лаута, последните месеци са най-оживените, с весели почиващи си хора и деца, които гонят сапунени мехури. Не, че определени хора не си заслужават похвали за промяната на парка, но целта тук не е тази.
Лаута може да бъде един хубав пример, доказателство, че хората не са претенциозни. Макар и лъскавото, лампичките, и чуждоземната растителност да се харесва след като вече е поставена от някого, всъщност никой няма нужда от нея. За да харесат и да се радват хората на един парк им е достатъчно съвсем малко – някаква сигурност, че ако се приберат малко по-късно, няма да се спъват в стърчащи бордюри и железа, че няма да има локви, че ще им е светло и при залез или вечер, че има пейка, на която да седнат, и кошче до пейката, в която да си хвърлят боклучетата. Хубав парк означава парк, в който има щастливи хора, а не парк с лампички навсякъде, пръскаща вода от земята, и осветителни стълбове „като в Рига“ (там архитектурата е с повече орнаменти, от колкото във Виена, съвет за феновете на сравненията). Очевидно първото може да го постигнеш и без второто, което може да бъде (закъснял) съвет за Цар Симеоновата градина и идея какво да се прави, например, със зоната около реката.
Ремонт на „Главната“ от подлеза на 6-и септември до Пешеходния мост
Тук едва ли ще има някакви изненади, така че без да сме видяли реален проект, имаме уверението, че ще видим същото, като по „Райко Даскалов“. Турските павета, с които свикваме, както с комарите, лампички, които два месеца по-късно вероятно няма да работят, и нулева обосновка защо е нужен ремонт там. Единственото хубаво нещо, което ми хрумва е, че можем да се надяваме размахът, с който действа сегашната общинска управа, да продължи и към Пешеходния мост, който да придобие вид, който предполага, че е мост над красива река, а не тунел под токсични изкопаеми неща.
Конкурсът за площад Централен, конкурсът за велостойките
И за двете неща вече сме писали, само за който е пропуснал да ги отбележим. Конкурсът за площада вече е обявен, има сериозен интерес, което си личи по постоянното обновяване с „Често задаваните въпроси“, и съвсем резонно можем да очакваме хубави идеи. Можем да гледаме с оптимизъм и към крайните резултати, тъй като журито изглежда по доста приятен начин. Поне 50%+1 от тях, де.
Конкурсът за велостойките е в последна фаза, като сред 8-те финалиста има няколко доста добри идеи. Чакаме победителя, за да кажем колко мразим да има „нови неща“.
Капана придобива вид
Дори грозната златна пъпка пред халите не разваля впечатлението, което оставя новата физиономия на Капана. Всъщност представата, че „връщаме автентичния вид“ на квартала е много наивна. Кварталът, поне настилката, приема вид, какъвто никога досега не е имала. Резултатът обаче е страхотен, и да – казваме го за втори пореден месец. Капана е красив и с всяка следваща ремонтирана уличка става все по и по-красив. Усещането е коренно различно, вместо място, в което прескачаш автомобили, паркирали някакси повече, от колкото е възможно на дадена площ, вече се чувстваш наистина някъде, където едновременно си спокоен, и вдъхновен от средата. Абе, Пловдив.
Разбира се, за да покажем, че мразим всичко ново, ще споменем и две неща, които не ни харесват: осветителните стълбове, които така и не са сложени. По две причини: първо, грозни са, и второ – същият стил са, каквито има в Стария град и по Главната. Не може настилката да е различна, архитектурата, озеленяването, правилата за движение, ако щете, да са различни, но осветителните стълбове да са еднакви. Всеки от тези квартали е специфичен по свой начин, и не може да унифицираме така лесно толкова важен елемент от картинката.
Второто нещо, което не ни харесва, са „тротоарите“ от бетоновите павенца. Тук обаче може да пуснем малко кредит към анонимния проектант, тъй като с тези павенца се оформя много по-лесно правата линия за металните отводнителни канали. Общо взето, когато вали дъжд, по Главната е невъзможно да вървиш, без да нагазиш в локви до кокалчетата (нищо, че е „новичка“), но в Капана, тоест в новите улици на Капана, този проблем го няма – водата се оттича перфектно. Дано поне намерим хубаво място за сиенитните бордюри.
За автора
