Той е винаги откровен, казва си всичко и не се притеснява от това какво другите ще му кажат или какво мисля за него.
Или казано той е „отворен, като книга“. Ползваме този израз, като описание на близки хора, а чрез него се опитваме обикновено да изтъкнем с положителна нотка, именно това качество на човека, че той не крие нищо.
Колко често обаче се сблъскваме с предразсъдъците си и тези на другите ? Аз знам. Много често.
Най-лошото обаче е това, че дори ние самите робуваме на тях, понякога дори без да се усетим. Почти всеки ден волно и неволно слагаме етикети на хората около нас. Евреин, циганин, инвалид, незрящ, гей, арменец….
Какво всъщност знаем обаче за тези хора? Познаваме ли ги изобщо? А имаме ли право да ги описваме само с една дума?
Отговор на тези въпроси получиха около 50-тина младежи в Народна библиотека „Иван Вазов“. Там се състоя „четене“ по метода „човешка библиотека“, организирано от Сдружение „Обединени младежки съвети“ в партньорство със Сдружение на младите психолози в България „4-ти Aприл“.
По време на „Живите книги“ с четене, но под формата на разговор, всяка една от живите книги разказа за себе си, за своята лична история, трудностите, през които са преминали и как живеят с наложения им стереотип.
Участниците взеха ролята на читатели и разговаряха с хора (книги) от различни социални групи, към които има изградени предразсъдъци и стереотипи в обществото ни. В един спокоен и равнопоставен разговор читателите имаха възможност да опознаят „книгите“ и по този начин да тръгнат към преодоляването на собствените си предразсъдъци.
Ваня Павлова от екипа на проекта „Живите книги“, подкрепен от норвежката програма застана пред нашата камера и сподели малко повече за проекта.
„Няма нищо страшно в това човек да е различен“, смята Ваня, „Провокацията да бъдеш книга и читател е еднакво голяма. На всяка възраст човек може да прочвява любопитство към различията и да иска да знае повече за хората около себе си“, добавя тя.
За автора
