Големият български поет Евтим Евтимов почина днес, след тежко боледуване. Поклонението ще бъде на 10 юни от 11:00 ч. във фоайето на Народния театър "Иван Вазов".
Евтим Евтимов е един от най-популярните български поети, един от най-обичаните, търсени автори. В любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. Написа вдъхновени стихове за българската природа. Невъзможно е да се обхване огромният творчески диапазон на поета.
Евтим Евтимов е роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години.
През 1951 г. във вестник "Пиринско дело" се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955-1958 и 1960-1962 г.
Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж" (до 1984 г.) Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание "Пламък". От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник "Литературен фронт". От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание "Родолюбие". Съавтор е на композитора Тончо Русев в повече от 100 песни.
Евтим Евтимов е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги. Най-популярните му стихосбирки са "Обредни песни", "Нощи", "Планина", "Съновник", "Книга за една обич", "Горчиви песни".
Много от песните му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са "Високо" (ФСБ), "Ако ти си отидеш за миг" ("Импулс"), "Грешница на любовта" (Лили Иванова), "Горчиво вино" (Веселин Маринов) и "Обич за обич" (Георги Христов).
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
от Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Поклон пред паметта му!
За автора
