БДЖ – Оцеляване


Боже, Доведи ме Жив!

Така още нашите родители са се шегували с абревиатурата на родната ни железница. Нещата не само не са се променили, но и драстично се влошават. Бяхме свикнали с това да пътуваме в полуразбити вагони, с потресаващата миризма, която се носи от долнопробните тоалетни и разбира се, вечните закъснения. В световен мащаб пътуването с влак е най-безопасният сухоземен транспорт. Не и у нас. След пожарът във влака по линията София-Кардам, в който загинаха 9 човека при неизяснени обстоятелства, железницата забрани тютюнопушенето във влаковете. Но това ни най-малко не ограничи огнените инциденти.

Няма смисъл да коментираме „чистотата“ във вагоните, защото това е болна тема на Българските Държавни Железници. Поне ни остава възможността да се насладим на прекрасната гледка, защото, ако не друго, то поне си имаме качествена природа. Но и това право ни е отнето. Трудно се различават външните картини през наслоената по прозорците мръсотия. Интересен е и външният вид на влаковете ни – шарени, с картинки и надписи. Графитаджиите имат пълно поле за изява. Няма лъжа, атрактивна е нашата железница.
Държавната железница разполага с дизелови и електрически мотриси, а след договор с фирмата Сименс и с няколко нови влака от съответната марка. Но те са крайно недостатъчни. След официалното обявяване на критичното финансово положение, в което се намира компанията се стигна до решението да се направят реформи! Каква чудесна идея, точно преди наистина да фалира. Не им се случва за първи път да действат, след като вече е твърде късно. И от къде започват реформите? Съкращават се служители, мотриси и железопътни артерии. Накрая ще остане само линията София-Перник и двама служители – един да кара влака и един да дупчи билетите. За реформата ще плащаме ние.
Не след дълго ще се стигне и до решение за вдигане на цените на билетите. А те и до сега не бяха евтини на фона на условията, в които пътуваме. Тези реформи не само ще засилят негативното отношение на хората към железницата, но и ще оставят много хора от малките градове и села, които ежедневно пътуват до други населени места, без превоз и без работа. А скоро може и да бъде продаденоедно от последните останали държавни предприятия в отчаян опит то да бъде спасено.
На другия край на света нещата са съвършено различни. Показателен е случаят, в който японски министър на транспорта подава оствката си заради няколко минути закъснение на влаковете, общо за цялата година. А влаковете какво да ги сравняваме. Техните свръхскоростни влакове достигат скорост от 200км/ч още през 1964г., а влоковете приличат на машини от фантастичен филм за бъдещето. И за да не се отдалечаваме много ще погледнем към Европа и френската железница TGV, която достига най-високи скорости в света. С авторитета и вярата в българските железници отдавна е свършено. Стигнаха дъното. На нас ни остава само да се надяваме, че няма да останат там.

mediacafe.bg
– Надина Чолакова