Гръцката сделка и ефекти за България


Кредиторите ще поемат загуби заради това,
че са поели риска от финансиране на страна с разточителен публичен сектор и свръхрегламентирана икономика. До момента стоеше на дневен ред алтернативата ЕЦБ, МВФ и спасителния фонд (разбирай, данъкоплатците на по-отговорните северни страни) да плащат сметките до безкрайност, или до внезапен фалит на Гърция (а и останалите поред закъсали длъжници). Понеже такава ситуация е неустойчива и непредвидима, това създава общ проблем за цялата еврозона.


Решението изчиства „облаците”
в европейската монетарна и фискална система чрез две ясни послания: призна се накрая, че проблемът на Гърция не е бил просто ликвиден, и съответно временно мостово финансиране не може да го разреши, и че няма да бъде толерирана частната безотговорност на кредиторите чрез пълно поеманне на загубите от данъкоплатците.

Междувременно, фактически се признава
, че Гърция не може да излезе на частните пазари на дълг скоро, и съответно ще трябва да следва програма на реформи, които да удовлетворяват официалните кредитори. С други думи, гръцкто правителство, макар да получава помощ, ще бъде обвързано дългосрочно с бюджетна дисциплина и либерализация на вътрешния пазар. Между другото, стачката на таксиметровите шофьори е всъщност индикация за напредък в тези реформи.

Всичко това е по-скоро позитивно развитие за ЕС
и в крайна сметка за България. На първо място, съюзът няма да толерира вече в такава степен фискалната безотговорност  – а ние сме от групата на „отговорните” и това става все по-видимо за инвеститорите. На второ място се слага край на очакванията за неограничено „спасяване” от страна на Европейската централна банка и данъкоплатците чрез спасителния фонд. ЕЦБ няма да „печата” евро до безкрайност, а това означава стабилна обща валута. Частните кредитори ще носят риска от лоши инвестиционни решения, което трябва да насърчи предпазливостта и да избегне бъдещи кризи. Дори когато са подпомагани, страните ще трябва да реформират вътрешните си политики и да намаляват разходите си.

Показателно е, че в крайна сметка се реши участието на частния сектор
да се поеме от тези, които са поели риска да купят гръцки ценни книжа (немското предложение), а не от цялата банкова система на еврозоната (френското предложение). Ако четем между редовете, има надежда за връщане на европейския паричен съюз към началото – а именно, обща валута при спазване на стрикти правила за всички (ниска инфлация, ограничен дефицит и таван на дълга).
Статията е предоставена от сайта за политическо ориентиране www.votx.org

mediacafe.bg

За автора