Гръцката сделка и ефекти за България

Кредиторите ще поемат загуби заради това, че са поели риска от финансиране на страна с разточителен публичен сектор и свръхрегламентирана икономика. До момента стоеше на дневен ред алтернативата ЕЦБ, МВФ и спасителния фонд (разбирай, данъкоплатците на по-отговорните северни страни) да плащат сметките до безкрайност, или до внезапен фалит на Гърция (а и останалите поред закъсали длъжници). Понеже такава ситуация е неустойчива и непредвидима, това създава общ проблем за цялата еврозона.

Решението изчиства „облаците” в европейската монетарна и фискална система чрез две ясни послания: призна се накрая, че проблемът на Гърция не е бил просто ликвиден, и съответно временно мостово финансиране не може да го разреши, и че няма да бъде толерирана частната безотговорност на кредиторите чрез пълно поеманне на загубите от данъкоплатците.

Междувременно, фактически се признава, че Гърция не може да излезе на частните пазари на дълг скоро, и съответно ще трябва да следва програма на реформи, които да удовлетворяват официалните кредитори. С други думи, гръцкто правителство, макар да получава помощ, ще бъде обвързано дългосрочно с бюджетна дисциплина и либерализация на вътрешния пазар. Между другото, стачката на таксиметровите шофьори е всъщност индикация за напредък в тези реформи.

Всичко това е по-скоро позитивно развитие за ЕС и в крайна сметка за България. На първо място, съюзът няма да толерира вече в такава степен фискалната безотговорност  – а ние сме от групата на „отговорните” и това става все по-видимо за инвеститорите. На второ място се слага край на очакванията за неограничено „спасяване” от страна на Европейската централна банка и данъкоплатците чрез спасителния фонд. ЕЦБ няма да „печата” евро до безкрайност, а това означава стабилна обща валута. Частните кредитори ще носят риска от лоши инвестиционни решения, което трябва да насърчи предпазливостта и да избегне бъдещи кризи. Дори когато са подпомагани, страните ще трябва да реформират вътрешните си политики и да намаляват разходите си.

Показателно е, че в крайна сметка се реши участието на частния сектор да се поеме от тези, които са поели риска да купят гръцки ценни книжа (немското предложение), а не от цялата банкова система на еврозоната (френското предложение). Ако четем между редовете, има надежда за връщане на европейския паричен съюз към началото – а именно, обща валута при спазване на стрикти правила за всички (ниска инфлация, ограничен дефицит и таван на дълга).