Теорията на доминото и арабаския свят

След като революциите постигнаха своята цел в Египет и Тунис, въпрос на време е това да се случи и в Либия и Йемен. Алжир също е раздиран от протести, а наскоро алжирското правителството, опасявайки се от пламването на подобна на египетската революция, отмени продължаващото 19 години извънредно положение. Алтернативите пред Алжир са две – или да приеме спешно реформи или да стане поредната плочка от доминото.

Виетнам и възпирането на комунизма

През 1952 г. Съвета за национална сигурност на САЩ формулира така наречената „Теория на доминото”, която се яви впоследствие едно от моралните оправдания на американската интервенция във Виетнам. По това време тази теория, макар и с известни пропуски, имаше своята логика. Бързото разпростиране на комунизма в Източна Европа и Китай накара власт имащите в САЩ да се опасяват, че настъплението на комунизма дори в една страна от Югоизточна Азия ще доведе чрез така наречения „ефект на доминото” до обвързване с комунизма на цяла Югоизточна Азия и Индия. Съветът за национална сигурност стигна и по-надалеч в твърденията си, заявявайки че ако плочките от доминото паднат в Индокитай, то комунистическото влияние бързо може да се разпростре и над цяла Европа. Теорията си има своята историческа обоснованост. След изтеглянето на САЩ от Виетнам, „плочките” Виетнам, Лаос и Камбоджа последователно паднаха. Може да се спори и че американската намеса предотврати един по-широк „ефект на доминото”. Революциите в Малая и Филипините стихнаха точно в разгара на войната във Виетнам, когато САЩ все още държаха силни позиции там. Не се знае и докъде щеше да се разпростре комунизма, ако не бяха опустошителните войни в Корея и Виетнам.

Един от изявените критици на американската външна политика през последните няколко десетилетия, Ноам Чомски, дава своя по-различен поглед към тази теория, говорейки за „заплахата на добрия пример”. Защо им бе на САЩ да бомбардират една от най-бедните страни в света – Лаос? Това, което се разрази там, а именно социална революция на едно съвсем ниско ниво, представляваше заплаха за възникването на подобни революции и в други региони. Колкото по-слаба и бедна е една страна, толкова по-опасна е тя. Ако революцията в Лаос или Гренада може да успее, защо това да не се случи и в по-богати страни с повече природни ресурси, като например Чили….или може би Египет? Хората там също могат да си зададат въпроса: Ето в една бедна страна хората успяха да извоюват правото си за по-добър живот, а защо да не можем и ние?Плочките падат – Египет, Тунис, ЛибияМакар и мненията относно правдоподобността на тази теория да са коренно противоположни, тя все още продължава да предизвиква дебати и през новия век. Нео-консервативните кръгове в Републиканската партия оправдаваха американската инвазия в Ирак и Афганистан с „обратния ефект на доминото”. Установяването на демокрация в тези страни се възприе като фактор, който ще спомогне за разпростирането на демокрацията и либерализма в Близкия Изток. И какво по-ясно доказателство за убедеността на управляващата по това време Републиканска партия от думите на генерал Уесли Кларк през 2007г. : „Ние няма да напускаме Ирак и Афганистан през 2011г. …..след като те са основните сцени за развитието на тази „обратна теория на доминото”.

”Плочките от доминото в Арабския свят вече почнаха да падат една след друга. Все още е рано да се каже със сигурност дали то има про-ислямистки, демократичен или както мнозина твърдят псевдо-демократичен характер. Не се знае и дали доминото няма да обхване и други страни. През последните дни протести имаше дори в Северна Корея и Китай.Демокрация или радикален ислямизъм?Все още е необяснима пасивността на САЩ. Томас Карадърс бе казал, че Съединените щати укрепват демокрацията само там, където тя отговаря на техните финансови и икономически интереси. Когато демокрацията препятства господстващите амбиции, тя бива третирана като нещо тривиално и ненужно. На никого не е тайна, че голяма част от арабските диктатори се ползват от подкрепата на САЩ, чиито икономически интереси се нуждаят от подобни марионетки какъвто бе Хосни Мубарак. Само за фискалната 2010 г. Вашингтон отпусна на Кайро над 1.5 милиарда долара под формата на военни и икономически помощи. Надали и необичайното им привидно спокойствие се дължи на усещането, че след революциите ще се възцари всеобщ мир и демокрация в региона.

Не бива да се подценява силата на Мюсюлманското Братство, чиито шансове да вземе властта в Египет никак не са малки. То е най-влиятелната и голяма опозиционна сила в множество страни, включително и пламналите вече Алжир, Тунис, Египет и Либия. Ако плочките от доминото продължават да падат със същото темпо, вероятността да се създаде мюсюлмански съюз никак не е малка. За момента тревожно е желанието на мюсюлманското братство в Египет да се анулира мира с Израел. Не е тайна и крайно негативното отношение на това движение към американската политика в региона и подкрепяните от нея диктатори. САЩ все пак осъди използването на насилие срещу протестиращите в тези страни, запазвайки имиджа си на стожер на демокрацията. Имидж, чието оправдаване наложи създаването на теорията на доминото през 50-те.Революцията и маситеРано е да се твърди дали на мястото на падналите плочки ще се възцари демокрация или нова форма на диктатура.

Пресилени са и твърденията, че революциите в тези страни са невъзможни без организирана намеса. Да, радикалните опозиционни сили се включиха активно в свалянето на действащите режими, но не трябва да се пренебрегва ролята на масите. А основното качество на масата е нейния стремеж постоянно да расте. Тя иска да обхване всеки, до когото може да достигне. Масите от отворен тип не признават граници и национални различия. Те се разпростират бързо като зараза, повличайки всичко по пътя си. Тук чисто локалните причини за съпротива срещу властта не са от първостепенно значение. Успешният пример е налице, а все по-разрастващата се маса от недоволни от режима има мотив и надежда да го следва.Не бива обаче да се забравят думите на Елиас Канети, според който масите страдат от една основна илюзия – внезапно почувствали се равни, хората в същност не са станали действително и завинаги равни.