Духът на Салвадор Дали дойде на крака в България, за да представи графичната поредица „Божествена комедия”, а много от нас пропуснаха срещата… На тези нещастни хора искам да разкажа с няколко думи какво видях аз, успявайки да хвана последните дни от експозицията.
Още с влизането в залата, в която се показват временните изложби на Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ), ме застига музиката на
Mecano* и за мен това определено е най-доброто въведение към Салвадоровата „Божествена комедия”. Озовавам се в малко коридорче, в чийто далечен ъгъл има телевизор, а на него се сменят една след друга някои от най-известните картини на Дали. Видеото само „скицира” акцентите от образа на испанския сюрреалист. Подготвям се за това, което следва и се въодушевлявам още повече.
Предстои да видя най-голямата експозиция от графични творби на художника, излагана досега в България. Библиографското издание е изложено в пълната му цялост – 100 цветни гравюри по акварели на испанския гений. Създаването на тази графична поредица е било поръчано на Дали от италианското правителство през 1953г. по повод 700-годишнината от рождението на поета Данте Алигиери – автор на „Божествена комедия”. А поводът за това експозицията да се представя у нас е 25-годишнината от създаването на НГЧИ. Но това вече го знам от сайта на галерията и не ми е достатъчно.
Искам да видя.
ВлизамЗалата е полуразделена на две подзали. Забелязвам, че повечето хора, влезли с мен се отправят наляво към лявата половина, където явно е началото на експозицията. Завивам надясно. Номер 100. Цветовете са светли и създават спокойствие в душата ми. Спокойствие, което само един „Рай” може да въдвори у човека. Повечето графики от секцията „Рай” наистина разказват чрез картини за божественото и носят лекота на наблюдaтеля. Противно на очакванията обаче често се забелязват и по-тъмни багри и графики. Това е така, защото са предназначени за човека, мисля си аз. Той не заслужава да има пряк досег до божествения рай.
Продължавам
Следва „Чистилището”, а преходът е почти неусетен. Изведнъж обаче забелязвам, че доминираща роля в графиките имат ярките, „агресивни” цветове и едновременно с тях сивите и по-„безлични” багри. Усещането ми пред картините също се променя. Вътрешният ми свят се обръща пропорционално – първоначалните позитивни емоции, породени от Салвадоровия „Рай”, малко по малко се сриват и едновременно с това градират към нещо по-низко и по-човешко. Започвам да изпитвам некомфорт, притеснение, съжаление, съчувствие. Нима това не е целта на Чистилището – да те накара да усмислиш греховете си, да се покаеш, да се пречистиш…
Още само малко
Пристъпвам вече не чак толкова бързо. Въпреки, че всеки копнее за своя „Рай”, собственият „Ад” е винаги по-привлекателен и аз посвещавам вниманието си изцяло на него. Навлизам в „Ад” –а и вече не знам дали това е адът на героите на Данте, дали това не е неговият собствен ад, дали не е този на Дали или пък моят…В този момент множество различни усещания преминават през зрителя, но никой не би изповядал напълно какви са те. Едно е сигурно – най-главното от всички тях е отвращението. Цветовете са лишени от всякаква жизненост – независимо дали са тъмни или много светли. Изключение прави само кърваво-червеният цвят, който придава на атмосферата още по-зловеща и наистина адска обагреност. Едвам стигам до графика номер 1 и изведнъж осъзнавам, че разделът „Ад” има едно изображение повече, отколкото имат „Рай” и „Чистилище”*. Но учудване няма.
Прибирайки се към вкъщи се вглеждам в хората и играя на една игра – „Познай „Божествената комедия” на случайния минувач”. Тя се състои в следното – забелязвам някой човек и се замислям какъв е той; за какво се радва и на какво е благодарен, какво никога не би си простил и от какво би искал да се пречисти. Забавлявам се. За своята комедия не мисля. Освен за „Ад”-а. Разбирам защо трябваше да се запознаем именно с него задължително още в училище.
Вече наистина разбирам
И ако сте стигнали до края на материала, и ако наистина сте се ядосали поне мъничко за това, че не сте посетили изложбата, приготвила съм нещо и за вас:
www.dalionline.com
И ако личността на Салвадор Дали наистина ви вълнува, вижте екранизацията, направен за живота му, който между другото е не по-малко интересен от произведенията му:
”Little ashes” – филмът {youtubejw}lnGg93zVzjM{/youtubejw}
Моника Балабанова – mediacafe.bg
За автора
