Само ден преди датата, на която се отбелязва Световния ден на свободата на медиите – 3 май, американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ публикува класация, според която България е на 78 място в света по свобода на медиите. Според публикацията страната ни е, забележете частично свободна. За сравнение, миналата година сме били 76-и в същата листа.
Първите 65 страни в класацията на 196 държави се определят като свободни, а последните 63 са несвободни. България е изпреварена от страни като Източен Тимор, Бенин, Гвиана и Намибия и дели 78-та позиция с Унгария Зад нас остават Индия, Монголия, Ботсвана. Хърватия и Румъния. Първенец по медийна свобода е Финландия, следвана по петите от Норвегия и Швеция.
Иначе картинката на ниво Централна и Източна Европа, показва, че сме на 10-о място. В графата „свободни” държави в региона според „Фрийдъм Хаус“ са Естония, Чехия, Словакия, Словения Литва, Латвия и Полша. Пак спорд въпросния доклад за първи път от осем години насам свободата на медиите в света като цяло не намалява. По-голямата част от населението на света обаче (45%) живея в частично свободни страни.
Ако трябва да обобщя, ние българите, изобщо сме едни частични хора. Хора втора ръка, които са Несвободни не поради някакви скапани политически причини. Не! Нашата липса на свобода е в нас самите, в нашите мозъци – там където сме поставили дебелите решетки на несвободата си. Ние се тези, които трябва сами да променят света около себе си. Така както го правят, да кажем лукавите гърци. Или поне се опитват, без да ги е еня за цената. Само, че първо трябва да променим своето мислене, което се оказва мисия невъзможна. Поне засега.
Знам, че трябва и можем да сторим тази колосална промяна в себе си. Само, че убеден съм, това не би могло да се случи в следващите около 150 години. А дотогава, с болка в душите си ще изпращяме своите деца в онези щастливи и свободни страни, в които зачитането на мнението(лично или медийно-какво значение има?!) е естествено като дишането. И дано натрупването на тази болка се окаже онова зрънце на промяна, която неминуемо ще покълне в душата на българина. Един народ, вкопчил се с нокти и зъби в своето нещастие, в което го убеждават чуждите… и единственото, което той прави, е това да им вярва…
mediacafe.bg – Димо Димчев
За автора
