Родина на кафеното дърво е Етиопия. Някъде между 12 и 15 в. е пренесено в Арабия, откъдето употребата му се разпространила по целия свят. Независимо от това, че Коранът строго забранява всички възбуждащи напитки, именно арабската култура е допринесла за неговата популярност. Съществуват много легенди за това, как са били открити свойствата на кафето.
Според една от тях заслугата принадлежи на козите на един мюсюлмански манастир в Йемен. Дервишите забелязали, че след като яли от листата на едно дърво, манастирските кози започнали весело и безгрижно да подскачат и играят като малки яренца. Скоро напитката от листата на това дърво станала любима на отшелниците, които я пиели за проясняване на мисълта и за да не заспиват по време на дългите нощни бдения.
От Южна Арабия кафето проникнало в целия и ислямски свят, но в началото то срещнало силна съпротива от страна на религиозните среди. В 1511 г. в Мека бил свикан събор на мюсюлманските теолози, който постановил, че пророкът Мохамед, когато е говорил за забраната да се употребяват опияняващи напитки, е имал пред вид не само алкохола, но и всичко останало, което тепърва ще се появи на бял свят. Един средновековен арабски автор описва развихрилата се борба срещу новия порок по начин, който удивително напомня на днешните методи за борба с наркотиците: „Продажбата на кафе бе забранена. Съдовете, използувани за приготвяне на напитката… бяха разбити на парчета. Търговците на кафе бяха бити с тояги и трябваше да преживеят всякакви други притеснения, без да получат никакво извинение; те бяха наказвани с конфискация на цялото им състояние. Зърната на растението … бяха многократно предадени на огъня и на много места хората, които ги употребяваха … бяха жестоко бити.“

В Турция султанът издал указ, който гласял: „Най великият, най прочутият и най-могъщият в света владетел и господар, халиф и падишах Мурад IV, господар на света, взе мъдро решение да затвори всички кафенета. От тази вечер нито едно кафене няма да работи, Няма да се продава тази язва, този стълб от шатрата на пиянството и разврата. Нека не се намери разумен човек, който да не се вслуша в заповедта, защото отсичането на главата му ще е най-малкото наказание.“ Султанът не се шегувал и още през първата нощ заловил и обезглавил 146 нарушители. Постепенно, обаче, започнало брожение и нощем борците за легализация на кафето лепели позиви по стените; един от тях е достигнал до нас: „Свирепи султане, преди да поставиш извън закона арапина (кафето), разпръсни, тиранино, парите, които се трупат от кръвта, която проливат палачите ти всеки ден, бунтувайки угнетените ни души.“ В края на краищата, след като конфискувал имотите на жертвите, султанът великодушно отменил забраната.

mediacafe.bg
