Екстремизмът на сръбските футболни фенове, който те показаха в Генуа преди дни, довел до прекратяването на евроквалификацията Италия – Сърбия, е нещо невъзможно да се случи с участието на българските запалянковци. Колкото и да се говори и пише за футболното хулиганство у нас, макар и това явление да съществува, то е несравнимо по мащабите си – и като брой на участниците, и като размер на вредите, които са способни да нанесат.
Причините в две държави със сходен брой на населението и географско положение този обществен феномен да се развие по различен начин, са няколко:
- Войните и политическата нестабилност в Югославия през 90-те години, довели до развитието на парамилитаристични формирования, създадени покрай футбола (пример: Тигрите на Аркан, които в основата си са момчета от агитката на Цървена звезда);
- Отвореността към западното влияние през 80-те и по-рано, когато предимно в Англия, но и в други страни като Италия, се развива субкултурата на футболния хулиганизъм. По същото време в България е много по-трудно да формирането на организирани агитки, пък били те и от не-хулигански тип;
- Разликата в уважението и страха от полицията в двете страни. Колкото и да е нисък рейтингът (заслужено) на силите на реда, като цяло в България тя много повече е възприемана като институция, която може да ти създаде проблеми, отколкото в Сърбия.
- Разликата в умението да се обединим около кауза (каквато и да е тя) – просто западните ни съседи са много по-задружни, било то и в хулиганството.
Така че, без да става дума за подценяване на футболното насилие у нас като проблем, то агитките на този етап просто няма как да бъдат толкова съществен фактор в обществото, с който институциите да се съобразяват.Инфо: sportcafe.bg
mеdiacafe.bg
За автора
