Цветана Пиронкова стана първата българка пробила до полуфиналите на най-престижния тенис турнир „Уимбълдън”. България избухна във възторг и суперлативите по адрес на 22-годишното момиче от Пловдив заваляха като летен дъжд. Вълната от възторг бе яхната от масторите на PR-сърфирането – политиците.
Новините снощи започнаха с голямата победа на Пиронкова и продължиха с поздравителните телеграми на президент и премиер. Браво, г-н Борисов и особено на Вас, г-н Първанов! Министър-председателят оставаме настрани. Не заради политически пристрастия, а защото е спортен човек и поведението му издава близост до хората. Обръщам се към вечно усмихнатия и говорещ с неразбираеми за простолюдието словосъчетания – многоуважавания агент Гоце.
Макар да знам, че тези редове няма да стигнат до Вас, г-н Президент, искам да поставя няколко въпроса. На Вас и на всички господа, които едва вчера са научили името на Цветана Пиронкова, но това няма да им попречи да я посрещнат на летището, да я канят в луксозните си кабинети и да се надпреварват да я награждават:
Уважаеми, г-н Първанов, уважаеми политици, знаете ли имената на всички съпернички на тенесистката, с която скоро ще се снимате, по пътя до полуфинала й на „Уимбълдън”?
Знаете ли резултатите от тези срещи?
Знаете ли правилата на тениса?
Защо не изпратихте Цветана Пиронкова, когато тръгваше за Англия?
След като не бяхте на летището, пожелахте ли й поне успех?
Защо не й изпратихте телеграма преди турнира и не го съобщихте по всички телевизии?
Какъв е вашият принос в развитието на Пиронкова?
Знаете ли, че най-талантливата ни тенесистка се е самофинансирала през цялата си кариера?
Какво ще направите за Пиронкова сега, с какво ще й помогнете?
Успехът й ще ви подскаже ли, че за развитието на талантите в спорта трябват условия?
Ще им осигурите ли такива?
Какво правите за спорта, освен да поздравявате шампионите ни?
Защо не поздравихте Пирнкова инкогнито, защо трябваше да разваляте прекрасната водеща новина, като се набутвате насила в нея?
Кога ще имаме политика в спорта и кога успехите ни ще станат тенденция, а не явление, уважаеми господа с изцапано минало?
След тези въпроси, искам да отправя и една молба. Моля ви, не цапайте спорта с мръсните си ръце! Или сложете ръкавици и помогнете за създаването на основа, върху която да се градят успехите на българските спортисти, или дочакайте края на мандатите си и изчезнете от очите ни!
Виждали сме Първанов на трибуните в Двореца на спорта във Варна, когато волейболистите мачкат съперника. Ако беше президент по времето на златните момичета на Нешка Робева, щяхме да го виждаме и в залата за художествена гимнастика. Сега обаче не е там. Няма го и в салоните с течащ таван, нито на буренясало игрище?! Там, където нископлатените треньори стискат зъби и шлифоват таланта на децата…
Сега стискаме палци на Пиронкова на полуфинала. Дано да пречупи каръшкия полуфинал, който спря Пеневата чета през 94-та и волейболистите ни няколко пъти на големи първенства. Дано шансът бъде с пловдивчанката и тя да стигне до последния мач на „Уимбълдън”. А в него Цветана трябва да играе само за себе си. Защото трудния път към върха, тя извървя съвсем сама. Каквото и да направи, ние – нейните сънародници, ще й се радваме. Без да го съобщаваме по телевизията и без да й пращаме телеграми.
За автора
