Новият световен ред – добре дошли в Средновековието!

Представете си свят, в който Китай моделира Азия, Индия уверено разширява влиянието си от Африка до Индонезия, ислямът се разпространява, Европа е разкъсвана от кризи, независими градове държави натрупват огромни богатства и се превръщат в двигатели на иновации, частни армии придобиват контрол над все по-обширни територии, а религиозни радикали и хуманитарни организации се състезават за сърца, умове и портфейли, пише Параг Кхана от неправителствената организация New America Foundation в коментар за Financial Times.

Звучи като разказ за сегашната ситуация, но всъщност описва абсолютно точно световната сцена от преди около хилядолетие – апогея на Средновековието. В последните години се налага концепцията, че след края на Студената война страни като Китай и Бразилия ще набират все повече инерция, допринасяйки за налагането на модел, който експертите определят като мултиполярен световен ред. И все пак през следващите 10 или 20 години съвсем не е сигурно, че бъдещето, което мнозина анализатори чертаят – залезът на САЩ, задълбочаването на кризата в Европа и все по-голямо разрастване на икономическата и политическата мощ на Индия и Китай, наистина ще се сбъдне.


Всъщност в момента се наблюдава не само нарастване на влиянието на отделни нови сили, но и изгряването на многобройни нетрадиционни центрове на властта. Накратко, това е един неосредновековен свят. 21 век ще е изключително сходен с 12 век, коментира Кхана. Приблизително хиляда години назад светът е бил едновременно ръководен от Изтока и Запада. Китайската династия Сун е управлявала най-големите градове на планетата, изработвала е барут и е печатала хартиени пари. Приблизително по същото време империята Чола в Индия е контролирала моретата до Индонезия, докато халифатът на Абасидите доминирал Близкия изток от Африка до Персия. Византия пък изпитвала слабост както поради, така и въпреки обширните си територии. Само в средновековна Европа гледали на този политически пейзаж с лошо око. Светът в тези дни е бил наистина мултиполярен. Империите и на изток, и на запад управлявали, без да се поддават на чужд натиск, точно както в наши дни все по-често постъпват Китай, Индия и ислямските арабски общества. Има и още една причина, поради която сравнението на съвременния свят със Средновековието е удачно. През 12 век кръстоносните походи и Пътят на коприната са свързали Евразия в първата в историята глобална търговска система – точно както глобализираните търговски пътища днес.

Търговски компании от Брюж и Венеция финансирали трансконтинентални експедиции в търсене на подправки и други богатства. Марко Поло посетил двора на Кублай хан в Китай, след като се насладил на градините и лозята на Кашгар и богатствата на Сиан. Арабският пътешественик Ибн Батута осъществил дори още по-дълго пътуване до Далечния изток, посещавайки Южна Индия и Суматра. В наши дни глобализацията има почти същия ефект – отслабване на мощта на Запада, но също така и прехвърляне на функциите на някои държави към градове, компании, религиозни групи, хуманитарни неправителствени организации и дори отделни личности.

Тази ситуация във властта няма да отшуми десетилетия и дори векове, също както това се е случило преди хиляда години, посочва Кхана. В светлината на финансовата криза някои анализатори виждат точно обратните тенденции. Все пак, като се вземе предвид естеството на силите, движещи света към ново Средновековие, твърде опростено е да се говори за „завръщане към държавата“ – заключение, базирано на спасяването на Уолстрийт и пакетите за стимулиране на световната икономика, приети от правителствата по цял свят. Доста по-показателен за бъдещето е разпадът на постколониалния свят от Африка и Близкия изток до Южна Азия, където пренаселеността, корумпирани правителства, етнически конфликти и колапсът на инфраструктурата обричат много страни. От Конго и Судан до Пакистан много страни вероятно ще преминат към хибридна, публично-частна система на управление. Например Афганистан, където вероятен изход за бъдещето на страната е сключването на договори между чуждестранни миннодобивни компании, правителството в Кабул, местните племенни вождове и международните мироопазващи сили – неосредновековен модел, който се прилага все по-широко в Африка и други територии по света.

В икономическо отношение повечето страни, богати или бедни, западни или източни са се превърнали във филтри, опитващи се да управляват потоците от стоки, капитали и хора, стимулирани от глобализацията. През средните векове личното благосъстояние зависело от семейния статус, принадлежността към дадена гилдия и собствеността. Градовете се разраствали, като лоялността на техните жители не била насочена към държавата като такава, а към този, който доставял стоките. Днес за предоставянето на основни услуги, независимо дали те са в сферата на сигурността, здравеопазването или образованието, хората по света разчитат все повече на отделни корпорации. В Индия повечето от публичните услуги се осигуряват от индустриални конгломерати като Tatas и Ambanis, чиито семейни бизнеси управляват цели градове фабрики. Те все повече заприличват на Медичите, доминирали Флоренция през 14 век. Ислямският свят също е изпъстрен с подобни примери. Мюсюлманското братство в Египет и Хизбула в Ливан функционират не само като политически партии, но и като социални институции, осигуряващи здравеопазване и образование.

Разбира се, перфектна аналогия не може да съществува, но паралелът със Средновековието може да служи като предупреждение. Единственото липсващо парче в пъзела е Америка. През Средновековието Новият свят все още не е бил открит. Ако Европейският съюз играе ролята на Светата римска империя, САЩ са новата Византия – обърнати както на Изток, така и на Запад, преживявайки относителен упадък. Не чрез сила, а чрез умела дипломация византийците успели да се съхранят много столетия след залеза на военнополитическата си мощ. Новият свят ще изправи Запада пред огромни предизвикателства. Все пак ако САЩ приложат истинска византийска стратегия, шансът да предотвратят потенциални нови конфликти е доста голям.

 

mediacafe.bg