Синя кръв

„Синя кръв” не е просто израз, използван за хора с благороден произход. Може би зад това се крие много повече. На малко хора е известно, че изразът „синя кръв ” произлиза от испанската езикова общност. Sangre azul – така са били наричани испанските аристократи, които били доста по-бледи от западните готи.

Изразът се e разпространил в немскоговорящото пространство около 1810. На английски този израз се използва от около 1930. Има и други теории, които са свързани с използването на сребърни прибори от по-заможните хора. Така с времето организмът им се насищал със сребро, което водело до сребрист оттенък на кожата и синкаво-лилаво оцветяване на кръвта. Начинът им на живот също спомагал за това – те не прекарвали много време под слънцето, обработвайки земя.

Едни от най-ярките примери за синя пигментация на кожата са индийските богове. Бог Кришна буквално се превежда  от санскритски като „тъмен” , „син”. Неговият образ е доста противоречив. Очевидно в него се сливат различни митологични прототипи. Тъмносиният цвят на тялото му се асоцира от една страна с цвета на дъждовните облаци, носещи спасение от смъртоносната жега.

От друга страна в Индия белият цвят е признак на благородство, т.е името му се свързва с „низшите” касти. В някои случаи думата  „кришна“ се използва в значение на „ асури” (демонични същества). А-сура е не-бог – противоположност на сура (което понякога е употребявано като общо название за божество).

Интересен факт е , че синият цвят се предава от пигмента хемоцианин. Той е широко разпространен -притежават го някои охлюви, паяци, ракообразни.

Преди около година Ройтерс съобщи като цитира списание „Ню Сайънтист”, че на планетата ни има около 7000 души със синя кръв. Професорът от Лондонския център по хематология Робърт Ефреси поясни: „В света има около 7000 души, чиято кръв е със син нюанс. Наричат ги цианетици от cyanea (на латински – син). Желязото в кръвта им е заменено от медта, без това да променя функциите й. Само цветът й е синьо-виолетов, получен от мед с железни примеси“.

Това може би доказва, че митовете и реалността понякога се преплитат в едно.

mediacafe.bg – Анита Апостолова