Активният сезон очевидно чука на вратата. Вече е краят на август, отпуските свършват, учениците (вероятно) се връщат в класните стаи. Всъщност какво означава активен сезон? Принципно това име се използва в противовес на летния отдих, когато се вземат голямата част от отпуските. Като цяло това е недоразумение, защото много малко са тези, които имат възможност да почиват цяло лято. В миналото именно лятото е било активният сезон – тогава е разгарът на най-усилната земеделска работа, а повечето хора са се прехранвали с нея. Така или иначе тогавашните българи – наши прабаби и прадядовци, са нямали и понятие от отпуск, летуване и изобщо от дейността наречена туризъм. За тях времето за почивка е настъпвало през зимата, когато реколтата е прибрана.
В наше време до голяма степен активизирането, пък и пасивизирането, зависи от учениците – те са тези, които почиват цяло лято. И наистина, когато не ходят на училище градският трафик и ритъм нямат нищо общо с обратното положение. Родителите също се чувстват по-спокойни и може би това също е сред определящите фактори. Децата поемат при баби, по лагери, летни занимални, но най-вече към молове, басейни и игрища. През по-голямата част от времето всички са навън – нали е лято. При това положение телевизионната аудитория става по-малобройна и всъщност с наближаването на есента основната промяна, която настъпва в бита на хората от съвремието е тази – трябва да се застоят в домовете си поради различни семейни, сезонни и функционални причини. Това време е рай за телевизионните хиени. Именно това му е активното на сезона – АКТИВЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН СЕЗОН.
Ясно е – телевизията има огромна власт заради влиянието, с което разполага. Хватката се поотпуска в летните месеци, но от началото на септември се затяга с нова сила. Вижте как рекламите на така наречените реалити формати следват една след друга. Борбата за телевизионно място под слънцето е жестока, но в никакъв случай не е епична. Живеем във време, в което уж няма цензура, но ако се намери някой да забрани тези удоволствия за масите аз лично бих бил много доволен. Положението, разбира се е нюансирано – от някои има известна полза: можеш да научиш нещо за това как да сготвиш на децата си миди Сен Жак, омар, мъфини или тюрлю гювеч; да чуеш за N-ти път в изпълнение на кой ли не български и световни хитове. Още по-съдържателни са тези програми, в които големи мъже и жени правят всевъзможни маймунджулуци – в селски двор, на морския бряг, в гората или затворени в къща, от която не излизат с месеци. Изобщо многопластови смислени и съдържателни дейности. Как да не останеш залепен пред малкия (вече не са и толкова малки) екран!
Името реалити никак не е случайно. Въпреки, че определено има намеса на продуценти и режисьори, че има сценарии и преднамерено се търсят конфликти, скандали, интриги, секс, бой и други съвременни ценности, всъщност винаги става въпрос за едно и също – пари. Това е огледалото, разрезът на днешното комерсиално общество. Чудно ли е тогава, че големи хора не се свенят да станат за резил за пет или шест цифрена сума. Разбира се, нещата са показвани другояче – някъде става въпрос за изкуство, някъде за това да се разплачем от умиление, връщайки се към корените на стария бит, а ухото ни се гали от гръмки приказки за патриотични или благотворителни цели и каузи. Но всичко това е всуе, напразно. Нафиле, както казва Бай Ганьо. Шепа хора, може би малко повече, но при всички случаи биха се побрали в пътнически вагон или в по-голям автобус на градския транспорт, са единствените, които имат сметка от това. Повечето вземат заплата, но някои получават суми с доста повече нули от обявените наградни фондове. 50, 100 или 200 хиляди лева не са малко, но като се има предвид, че един рекламен блок в прайм-тайма струва повече, какъв може да бъде изводът: Будали се размазват на диваните, вторачени пред сините джамлъци, омагьосани от фалшивата реалност, която им се поднася, вместо да свършат нещо смислено за самите тях. Така обогатяват малцина тарикати, които се бият в гърдите какви велики творци, бизнесмени, шоумени или родолюбци са и колко уникален и дълбокомислен продукт са създали.
От времето на Римската империя се знае: Народът иска хляб и зрелища. Тогава обаче богатите са осигурявали и двете. В наше време богати хора излъчват зрелищата, но хлябът бедните трябва да си го заработят през деня, а вечер да „разпуснат“ пред телевизорите. По този начин те съдействат пряко за увеличаване на състоянието на богатите, но по-лошото е, че губят безценно време от животите си, което няма да се върне. А то може да се прекара в смислен разговор с близки и познати, в разходка, в спорт, с хубава книга, на театър или кино. Каквато и да е физическа или умствена дейност би била по-полезна или поне по-малко вредна от скудоумната зараза на реалити форматите!
За автора
