„Писането е акт на вяра срещу настъпването на технологиите“ казва американската писателка Дженифър Игън, носителка на най-престижната американска награда за белетристика „Пулицър“ за 2011 година. Комисията по награждаването я удостоява за романа ѝ „Жестокото присъствие на времето“ (с оригинално заглавие „A Visit from the Goon Squad“).
Самата Игън не желае да бъде слагана в рамки, тя използва всички възможни ресурси, за да изгради свой личен и уникален почерк. Без да се опитваме да я представим като неповторим или елитен американски белетрист, а само да анализираме конкретни проблеми в един неин роман, трябва да признаем, че прозата ѝ е разпознаваема, ярко физиономична и провокативна. Това проличава още от самото заглавие на романа „A Visit from the Goon Squad“, което предполага различен превод на българския език заради специфичния израз, характерен за американската действителност – „goon squads”. Той първоначално e означавал групи от биячи, наказателни отряди, изпращани срещу протестиращи работници, а по-късно е станал нарицателно за всеки насилник. Преводачът Гриша Атанасов го е заместил с друга основна за романа метафора – времето: „Времето е бияч, нали?” казва единият от героите на романа Боско в главата „От А към Б“, имайки предвид как времето и съдбата ограбват младостта, невинността и успеха на повечето от героите в романа . Времето в романа е „жестоко“, защото отговорите, които „дава“, са болезнени и често окончателни като присъда. То влиза в ролята на насилник срещу свободата и щастието на основните персонажи в творбата, а в него изпъкват отделните „биячи“, от които е изградено – лицемерните обществени порядки, смазващите икономически условия, отчуждението сред хората – все деца на времето.
През 1983 година младата Дженифър Игън се запознава и започва връзка с вече известния лидер в сферата на свръхмодерните технологии Стив Джобс. В интервюто, което дава пред „New Yorker” тя казва, че не е сигурна, дали той ни е причинил вреда или добро със създаването на Apple I . Близката връзка със Стив Джобс ѝ дава възможност да направи свое проучване преди написването на романа и да очертае актуалните въпроси за влиянието на новите технологии върху бъдещето на младите хора и човечеството.
В романа си „Look at Me” (2001) тя „изобретява“ протосоциална медийна платформа, представляваща обикновени хора, които компресират своите животи във внимателно изработени профили и се подлагат на непрекъснато наблюдение на уеб камера. Нейната идея става реално откритие, тъй като това е моделът на най-разпространената социална мрежа в света Facebook, създадена три години след написване на романа. В разговора си с писателката Джейн Смили Игън споделя, че нейните „новоизобретени“ технологии са „лесни прогнози“ – те просто притежават „енергията на логиката“.
Въпреки че векторът на настоящето в романа ѝ „Жестокото присъствие на времето“ посочва пътя към редица възможни бъдещи изобретения, не можем в никакъв случай да квалифицираме тенденцията като научна фантастика. Романът притежава креативната интуиция на таланта по отношение на технологиите с първоначално скритите процеси в „жестокия“ ход на времето.
Самата Игън се колебае да класифицира „Жестокото присъствие на времето“ като сборник разкази или като роман: „Исках да избегна централизираността, исках полифония, исках поглед отстрани, а не фронтално усещане: всеки откъс трябваше да бъде много различен, погледнат от различна гледна точка .“ В тази връзка тя споделя, че никога не е харесвала социалните мрежи, дълго време е избягвала публикуването на профили във Facebook и Twitter, но за да създаде по-автентична структура на романа, месеци наред анализира интернет общуването. Благодарение на внимателното изследване Игън успява да улови комуникативните тенденции и да направи своя прогноза за бъдещето на поколението, отдадено на технологиите.
Структура и социални мрежи
Структурата на романа провокира читателя, защото първоначално той не разбира връзката между отделните глави. Начинът на тяхното свързване е специално търсено внушение, съобразено със съвременния начин на възприемане на информация. На пръв поглед изглежда, че структурата съдържа самостоятелни глави, което е традиционна практика, позволяваща логическите връзки между отделните части да се постигат по различни начини: всяка от главите може да функционира самостоятелно като отделна история. Игън съзнателно следва модела на съвременния начин на комуникация, наподобяващ най-вече този в социалните мрежи: информацията е поднесена фрагментарно, фрагментите често са независими един от друг, а източникът им е неясен. Сякаш няма връзка между разказите, времето не е линейно и последователно, житейските съдби не са развити докрай, нито пък свързани със следващите. Структурата e отражение на виртуалната мрежа, в която потокът от информация идва едновременно и скоростно. Човешкото съзнание трябва да работи на много бързи обороти, за да отсее необходимото и да направи връзките между отделните глави. Впоследствие разбираме, че въпреки впечатлението за несвързаност и отсъствие на явни логически мотиви, всъщност, имаме композиция с много добре обмислени връзки. Както мрежата има своята ясна структура и алгоритъм, така в отделните части се откриват паралели между човешките съдби в романа. Никоя от историите не е на случайно място, тя ни дава точната информация, за да можем да преминем към следващата глава с нужното ни свръхконцентрирано лаконично знание. Техниката, с която авторката сглобява главите в романа, е следната: един второстепенен или третостепенен герой от предходна глава става главен в следващата глава, без да се спазва хронологическа последователност. Дженифър Игън изгражда една голяма история от множество малки, които са ни поднесени фрагментарно. Подобен подход създава усещането за прескачане от герой на герой, от минало в бъдеще и обратно, от една сюжетна линия в друга без ясно обосноваване.
Интересна прилика на структурата със сегашния начин на протичане на комуникация имат и естествените взаимовръзки между героите. Отношенията в книгата са непредвидими, те се изместват и рекомбинират като за кратко губим следите на някой персонаж, за да ги открием отново след няколко глави.
Този тип повествование наподобява бързия ход на информацията посредством интернет, в синхрон със съдбите на част от героите, израснали в дигиталната ера. Сюжетът с лекота преминава от едно време в друго, но прочитът не е затруднен. Книгата предлага текст, в който всеки може лесно да сглоби привидно разпокъсани минало и настояще, герои и събития, за да може да конструира сам цялата голяма история. Тази „игра“ с читателския ум е модел на свръхинформативния свят, в който живеем. На съвременния човек му се налага непрестанно да сглобява пъзели от различни източници – дигитални или други, за да достигне до истината или поне до своята версия за нея. Посредством композицията на романа се създава целенасочено подобно усещане, за да може читателят да разпознае общуването от „мрежите“ и да се „озове“ в познатия му виртуален свят. Така, от една страна, е на прицел конкретна аудитория, а от друга – наблюдаваме любопитен опит за приближаване на романовата структура към съвременните комуникационни стратегии.
Презентация на Power Point или дневникът на новото поколение
Признак за новаторство е и специалната глава, написана на Microsoft Power Point, която съдържа 76 слайда под формата на диаграми. Прелиствайки книгата, откриваме, че визуално главата силно наподобява компютърен екран, защото използва функцията на ротация, характерна за дигиталните устройства. Читателят може да прочете написания текст, ако завърти книжното тяло наляво и смени класическото положение за четене на книга. Интересно е, че някои от слайдовете имат и аудиофайлове. Авторката препоръчва четенето на книгата да става заедно със слушането на файла, достъпен в интернет пространството . Идеята да се съчетае прочита на книгата със слушането на музика и гледането на Power Point е още един пример за личен почерк на Игън. Можем да твърдим, че описаните особености на главата сближават романовата конструкция с характеристиките на съвременната дигитална комуникация. Дженифър Игън прави собствен уебсайт, в който помества главата с Power Point презентацията, опасявайки се, че никой от издателите няма да се съгласи да издаде романа в нестандартния ѝ за книжно издание вид.
Дневникът, написан на Power Point, е структуриран по оригинален начин. В него десетгодишната Алисън разказва за трудните взаимоотношения в семейството си чрез нова визуална версия. Старомодният дневник е приел формата на корпоративна презентация, „оцелявайки“ в новото време.
Разказът не би бил нищо по-различно от емоционална семейна история, ако стегнатият начин на писане, който Power Point изисква, не превръща главата в сърцевинна част от структурата – читателят е този, който трябва да разтълкува информацията, за да стигне до главния замисъл.
Когато се презентира на Power Point, се избират опорни точки-фрагменти, по които лекторът обяснява своята теза на слушателите. Фрагментарното писане дава възможност да прочетем историята по различни начини като селектираме информацията, а главата „Power Point” придобива значението на важен формален и смислов център, съчетал аналогови и дигитални начини на общуване.
От всичко казано до момента имаме основание да твърдим, че „пренареждането на границите на личността“ предизвиква писателя да изрази проблемите на съвременниците си, създавайки оригинална комуникативна стратегия, адекватна на новите социални платформи за общуване. Този подход не нарушава смисловата и естетическа стойност на произведението, а напротив – чрез включване на дигиталния език, Дженифър Игън експериментира с нови комуникативни форми, като интегрира корпоративни изразни средства в традиционните художествени практики. Новаторското решение за преобразуването на класическия дневник в Power Point презентация говори за неограничените възможности за изразяване, създавайки хибриден жанр между литература и Microsoft Office.
„Чист език“
В последната глава на романа „ Чист език“ се прибягва все по-често до дигитална комуникация между героите като свидетелство за настъпващата промяна във вербалното общуване Тази прогнозира бъдещето в близките години (2020-2030) . В нея всички истории се сливат в една голяма картина. Събират се героите, израснали през аналоговата и дигиталната ера. Автентичният аналогов звук от китарата и популяризирането на музикалното събитие под ръководството на млада асистентка обединяват поколенията в романа.
Заедно с наглед успешното приспособяването на героите към новото време, се пораждат и проблеми, свързани с напредъка на технологиите. Дигитализацията е заменила до голямата степен вербалното общуване с виртуалното. Родителите се опитват да опазят малките си деца от новите технологии, отношението към езика също е променено. Книгата е публикувана в епохата на iPhone преди телефонът да бъде представен официално на технологичния пазар. Игън отново „прави откритие“ като в тази глава представя и Starfish – сензорен екран за деца. Той може да се употребява и от бебета. Двамата родители спорят, кога да позволят на дъщеря си да го използва, но малкото дете вижда устройството у непозната и не може да откъсне очи от него. Това е може би първото изображение в литературата на тази загубена битка.
Интересно „съвпадение“ е, че в Twitter не могат да се използват повече от 280 знака, за да се защити позиция – в същия формат на популярната медийна платформа общува и младата асистентка, натоварена с организирането на концерта, около който се развива фабулата. В края на главата има още един много важен момент: момичето „изнася лекция“ на по-възрастния от нея Алекс по боравене с технологическо устройство за набиране на публика. След обяснението, как да комуникират чрез съкращения, за да спестят символи и време, тя спира да общува с него вербално и му изпраща съобщение: „ Супр. Тр да рбт(…)“ . Игън иронизира честата употребата на съкращения в интернет пространството и отново ни препраща към социалните мрежи: „Чиста работа – никаква философия, никакви метафори, никакви съждения.“
Романът показва как езикът на съкращенията оптимизира работния процес, но от тази промяна има и нежелани последствия. Красотата на словото е подчинена на рационалния информационен обмен, без да спасява от интелектуална регресия и попадане в лоното на примитивизма. Мисълта се визуализира, но не се изрича, не се разгръща; използването на метафорични езикови конструкции става все по-голяма рядкост, думите са все по-малко, сетивата работят на принципа на първичното, задълбоченият разговор е изключение. Изразните средства се опростяват и съкращават, защото се цели по-масово и по-бързо разпространение на информацията от един потребител до друг. За съществуващите конфликти и събития реципиентът разбира чрез технологиите, с които си служат съвременните мрежи за информация, но той не е пряк свидетел, нито е пряк участник в тях, дори не е сигурен в степента на истинността им. Разграничението, което направихме между старите изразни средства и новите дигитални връзки, се отнася и до сигурността на предаваните факти, до възможността да се оформи обективна гледна точка, до доверието към сетивата. При дигиталната връзка субектът е несигурен в „чистотата“ на първоизточника и не винаги му се доверява, което задълбочава вътрешната нестабилност.
Фрагментарната комуникация променя посланието не само от езикова гледна точка. Тя влиза в противоречие и със стандартната писмена култура. Когато се учим да четем и пишем в първите класове на нашето образование, пропусната буква е признак на необразованост и грешка. В сегашната ситуация този тип „бързо писане“ не се санкционира, а напротив, се толерира като по-ефективна форма на едно неформално, но все по-често употребимо ниво. Кодът на общуване между хората е видоизменен, вследствие разбиване на структурата на вече познатия ни език.
Съкратените послания създават неразбиране на различни нива на общуване ( между родители и деца, млади и стари), слагат препятствия във взаимодействието между героите в романа, намаляват не само смисловата, но и хуманната стойност на разбирането. Диалогът между хората се случва все по-рядко на живо и носи все по-малко наслада и взаимност.
„Чист език“ завършва с изживените животи на възрастните, които изпитват носталгия по младостта и копнеж за несбъднатия живот. В последната глава героите съпреживяват миналото си, осъзнали „жестокото присъствие на времето“. Разказите на главните и второстепенни персонажи съставят колаж от минало, настояще и бъдеще и двата паралелни свята – дигитален и реален се сливат в едно. В него връзките между хората все по-трудно оцеляват, разбирането е сложно. Липсва разграничението адресат – адресант, изгубено в дигиталния „сленг“, а с изчезването на словото, личността губи своята уникалност и попада в море от унифицираност:
„Снята нщ
Улцт нкга не спи
Бученето нкг не спра“ (Игън 2012: 358)
Шумът, за който авторът говори, е свързан с умората от информационно пресищане. Виртуалният свят е проникнал навсякъде, той е завладял вербалната и невербалната комуникация. Технологичните устройства предоставят достъп до всичко, което потребителят пожелае, той е свръхинформиран до такава степен, че е прекалено зает да възприема множеството факти, за да разговаря: Алисън компресира своите емоции в диаграми на Power Point – героите от бъдещето си пишат със съкращения, вместо да общуват пълноценно. Фрагментарната словесност е и отношение към света, накъсано от бързия ритъм на живота и ограниченията в избора на думи . В литературната творба тя изглежда едновременно интересна, различна, но и непълноценна, посланията чрез слово в романа са силно видоизменени.
Дженифър Игън експериментира с класическото писане, добавяйки дигитални елементи, за да покаже не само какво се случва с езика, но и с мисълта на човека: „Онова, което хората наблюдават на екрана на своя word-processor, e работата на собствения им мозък. Целият мозъчен и електронен снобизъм се отличава с голяма преструвка – това далеч не е знак за по-висша антропология, а за опростена антропология, сведена до последния израстък на гръбначния стълб“ (Бодриар 2017:55). Съкратената реч в романа изразява по-различния начин на мислене на едно ново дигитално поколение – то повече изразява информацията , отколкото да се задълбочава в нея.
Игън проследява как езикът, предаващ мислите, се променя с годините, а появата на нови технологични устройства създава и нови професии, при които бързината е от основно значение . Внушението, че няма време за нищо, е предпоставка за фрагментарно мислене, фрагментарно изразяване и фрагментарно чувстване .
Когато питат Игън каква е нейната прогноза за бъдещето и дали технологиите ни променят, тя отговаря следното: „Ние сме много по-наясно в кое време се намираме, заради технологичния прогрес. Всъщност големият въпрос на книгите ми е как технологиите променят нашите личностни параметри. Не в повърхностния смисъл какво правим, а кои сме ние за самите себе си“ .
Мислейки върху този текст десет години след като е отпечатан, сме наясно, че в човешките взаимоотношения неизбежно присъства трети елемент – технологичното устройство, все по-незаменимо, създаващо условия, без които съществуването в съвременното общество е немислимо или поне така изглежда. По отношение на съвременното писане Игън проследява промяната на комуникацията в романа от аналогова към дигитална. Съкращенията при писане, главата, написана на Power Point, сензорният екран Star Fish за деца са дигиталните артефакти на новата епоха. Употребата им в художественото произведение свидетелства, че границите между виртуален и реален свят не са така раздалечени и ако хората не осъзнават случващата се технологична и съпътстващата я психологическа промяна, няма да се адаптират към новата среда без да се обезличат.
„Жестокото присъствие на времето“ е роман, разкриващ нуждата от автентичност в паралелните светове, в които живеем.
За автора
