Новото представление на Държавен куклен театър „Бомбето“ е част от 15-то издание на Международния фестивал за театър и съвременен танц Черната кутия.
Програмата започна на 29 юни с италианския спектакъл „Human Capital“ и продължи с „Бомбето“ на Радичков. Представление, което заслужава да му се отдели специално внимание, а показателно за това е, че в публиката имаше хора, които го гледаха за трети път. 
Забележителната работа на целия екип личи във всеки детайл на постановката на Катя Петрова. Интересната сценография на Рин Ямамура облича актьорите в един и същи облекла, но още в първите секунди от вдигането на завесата разбираме колко индивидуални и ярки са те. А те са Балена Ланджева, Велизар Евтимов, Венцеслав Димитров, Димитър Николов – Шаблата, Елин Стоянова, Ивелин Николов, Мария Димитрова, Наталия Василева, Стайко Стайков.
Час и половина „Бомбето“ държи публиката с динамичната и издържана хореография на Анна Пампулова и Мария Димитрова.
За кратък разговор по темата за фестивала се обърнахме към директора на Кукления театър Петър Влайков. 
Защо участвате именно с Бомбето на Черната кутия?
Разликата между черната кутия и черепната кутия е само в една сричка. Бомбето е капак на черепната кутия. Бомбето е капакът на кутията на Пандора, която я заплашват да се разхвърчат във всички посоки и крилати бръждящи предвестници на въображението. Ако погледнеш в дъното на бомбето ще видиш една камера обскура. 
Как ти се струва програмата на фестивала?
Този фестивал винаги е търсил различности и форми на изразяване. Бомбето представя и предлага нещо ново в смисъла на това, че за първи път се поставя този текст на Радичков и за първи път Катя Петрова работи на пловдивска сцена. Първи е и театралния му прочит точно в този вид и похват. Пълен много с куклени мотиви и елементи на един не драматургичен текст.
Програмата на фестивала, положително, не изненадва. Този фестивал винаги е търсил. Винаги е предлагал нещо смело, изучавал е границите на себеизразяването във всичките му форми – и в театралната, и в движенческата. Всички спектакли, които сме гледали, без значение от жанра, са били ярък образец в смелостта на търсенето.
Какво е всъщност посланието на Бомбето?
Като във всеки театрален спектакъл, посланието на Бомбето е насочено към неговата публика. Като живо изкуство тя е много по-ограничена. Няма как да достигне до толкова много хора и в тоя смисъл животът му го прави един много ювелирен продукт. Неговата публика има възможността да бъде свидетел на нещо уникално, понеже то всеки път е различно. А посланието какво е… това е нещо, което не трябва да се обяснява. Винаги съм смятал, че театърът трябва да задава въпроси, а не да дава отговори. 
Изхождайки от представлението, как днес може да се спаси обезличаването на човека?
Обезличаването на човека може да се спаси, ако спрем да имитираме. Ако търсенето започне да отстъпва на евтината имитация. Защото това, което ни се предлага като съвременна поп култура е много завладяващо и лесно смилаемо и започва да води към имитация на идола. Колкото повече човек търси в себе си, толкова ще е по-голям спектърът на възможностите. Колкото повече храним любопитството, толкова по-богати ще сме.
Програмата до края на фестивала „Черната кутия“ може да прочетете тук 
За автора
