Само през четвъртото тримесечие на 2021 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 910 жилищни сгради с 12 394 жилища в тях и 1 413 020 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 33 административни сгради/офиси с 36 719 кв. м РЗП и на 1 171 други сгради със 793 866 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 3.5%, жилищата в тях – с 39.6%, както и общата им застроена площ – с 32.9%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради се наблюдава нарастване както на броя им – близо три пъти, така и при разгънатата им застроена площ – над пет пъти.
Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са с 1.0% по-малко, докато общата им застроена площ е с 10.1% повече.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2020 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 31.6%, жилищата в тях – с 26.7%, а разгънатата им застроена площ – с 23.7%. Издадени са разрешителни за строеж на 135.7% повече административни сгради с 29.8% по-голяма РЗП. Издадените разрешителни за строеж на други сгради нарастват с 16.5%, както и разгънатата им застроена площ – с 54.0%.
Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 357, Пловдив – 352, София – 170, Варна – 157, и Бургас – 151. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 5 212, Пловдив – 3 010, Варна – 1 332, Бургас – 562, и Стара Загора – 378 (табл. 1 от приложението).
През четвъртото тримесечие на 2021 г. е започнал строежът на 1 319 жилищни сгради със 7 336 жилища в тях и с 871 631 кв. м разгъната застроена площ, на 14 административни сгради/офиси с 16 538 кв. м РЗП и на 607 други сгради с 520 151 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 2.8%, но жилищата в тях се увеличават с 12.4%, както и разгънатата им застроена площ – с 6.8%. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, но тяхната РЗП намалява със 7.4%. Започнал е строежът на 5.6% повече други видове сгради с 28.3% по-голяма РЗП.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2020 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 30.9%, жилищата в тях – с 30.6%, както и общата им застроена площ – с 24.1%. Броят на започнатите административни сгради нараства със 7.7%, а тяхната РЗП – с 29.2%. Започнал е строежът на 6.1% повече други видове сгради с 40.4% по-голяма РЗП.
Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: София (столица) – 245 жилищни и 29 други сгради; Пловдив – 192 жилищни и 65 други сгради; София – 142 жилищни и 32 други сгради; Варна – 108 жилищни и 59 други сгради; Бургас – 141 жилищни и 23 други сгради (табл. 2 от приложението).
Методологични бележки
Тримесечното статистическо наблюдение за издадените разрешителни за строеж и започнатото строителство осигурява информация както за издадените от местните администрации разрешителни за строеж, така и за започнатото строителство на нови сгради според техния вид и разгъната застроена площ. Тази информация може да се използва като индикатор за бъдещата активност на строителните предприятия в страната.
Видовете сгради сe посочват в съответствие с Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСC – 2001) и се подразделят на:
• Жилищни – сгради, полезната площ на които в голямата си част е предназначена за жилищни цели за постоянно обитаване.
• Нежилищни – сгради за различни нежилищни нужди, които включват:
- административни – офиси и сгради за административна дейност на ведомства и други организации и сдружения (представителни сгради – банки, пощи, правителствени сгради, сгради за конференции, конгреси, съдилища, общини);
- други сгради – всички останали видове сгради, предназначени за различни дейности: производствена, търговска, транспортна, просветна, културна, спортна, селскостопанска, здравеопазване, бази за почивка и краткосрочно пребиваване (хотели, мотели, почивни домове, хижи и др.).
Разгъната (обща) застроена площ на сградите е сумата от застроените площи на всички етажи по външни измерения.
За автора
