На Световния икономически форум в Давос през май 2022 г. Джордж Сорос и Хенри Кисинджър очертаха две противоположни визии за развитието на войната в Украйна. Сорос застъпи тезата за пълна мобилизация на силите на Запада във война докрай срещу Путин. Според него единственият вариант да бъде спасена западната цивилизация беше победа над Русия. Кисинджър, който в следващите месеци доразви визията си в статии и интервюта, застъпи идеята за мир чрез териториални отстъпки и от двете страни (връщане на границите на Украйна отпреди инвазията на 24 февруари) и приемане на Украйна в НАТО. Според него присъединяването на Киев към Пакта би било изгодно и за Русия, защото ще гарантира, че украинската държава повече няма да се бори за връщането на отнетите ѝ териториите.
Към онзи момент тезата на Кисинджър изглеждаше опортюнистично и беше посрещната критично, тъй като руската армия вече се беше изтеглила от района на Киев. Затова и визията на Сорос за пълна мобилизация срещу Русия беше логична в общата еуфория, че Кремъл е в отстъпление. Такава остана и до дългоочакваното украинско контранастъпление, чрез което Киев трябваше да се позиционира по-добре на масата за преговори. Плътните отбранителни линии на руснаците обаче, както и липсата на авиация, затрудняват максимално украинските сили. Изгледи за нови сериозни военни доставки до края на годината няма, а липсата на значими успехи на бойното поле не са добър сигнал за съюзниците. Затова започва да тлее умора от войната в западните елити, която случайно беше потвърдена и от италианския премиер Джорджа Мелони.
Проблемите
По всичко личи, че Западът желае да се приключи възможно по-скоро с конфликта, защото осъзнава, че Украйна е в задънена улица, от която трудно може да излезе. Патовата ситуация беше отчетена и от командира на украинската армия ген. Валерий Залужни. Още повече, че западните запаси от оръжия и муниции се изчерпват, а финансовата помощ става все по-трудна за осигуряване.
Вашингтон, основен доставчик на оръжие и финанси, изглежда все по-разколебан. И има защо. Помощта за Украйна се очертава като една от ключовите теми в предизборната президентска надпревара, а войната между „Хамас“ и Израел допълнително усложнява ситуацията. Затова и на Джо Байдън ще му е необходима все по-сериозна обосновка на желаното финансиране. Чрез доминацията си в Конгреса, републиканците вече блокираха допълнителни разходи за Украйна. А възможна победа на Доналд Тръмп през 2024 г. пък създава опасения, че Киев може да загуби изцяло подкрепата на Вашингтон.
Ситуацията в Европейският съюз не е по-различна. Въпреки постоянните заявки за безрезервна подкрепа към Украйна, Европейската комисия отчете недостиг на средства. Желанието ѝ за повече финансова тежест от страните-членки пък среща съпротивата на Виктор Орбан, но вече със съюзник – словашкият министър-председател Роберт Фицо, който веднага след встъпването си в длъжност прекрати военната помощ за Украйна.
Изпълнима ли е визията на Хенри Кисинджър?
Опит на западните сили за урегулиране на конфликта по Кисинджър изглежда, че започва да се задвижва. Първият признак бяха решенията от историческата среща на върха на НАТО във Вилнюс. Украинският президент Володимир Зеленски се надяваше, че страната му ще получи пътна карта за влизането в Пакта. Имаше подкрепата и на страните от Източна Европа, сред които и България. Водещите сили като САЩ и Германия дадоха ясно да се разбере обаче, че това няма да се случи толкова бързо, колкото Украйна се надява. Не веднъж НАТО е показвал, че не желае ескалация и пряка конфронтация с Русия. Така влизането на Украйна в Пакта не се обвързва само с приключването на войната, което е обезсърчително за Киев. Вероятно затова беше направен и съветът „НАТО-Украйна“. Русия никога не би се съгласила Киев да се присъедини към Алианса, а подобен съвет е междинна възможност за украинците.
Вторият признак е изказването на началника на кабинета на генералния секретар на НАТО Стиан Йенсен на публичен дебат в Норвегия, който допусна възможността за мирен план в Украйна, която ще влезе в НАТО, но трябва да отстъпи част от териториите си. Негативният отзвук в Киев накара Йенс Столтенберг да определи изказването като грешка и заяви, че Пактът ще подкрепя Украйна, колкото е необходимо. Думите на Йенсен за разговори по подобни сценарии в дипломатическите среди обаче говори, че не е изключена подготовката на подобен план и просто се тестват настроенията сред украинците. И това се оказва частично вярно. От една страна, бившият съветник на Зеленски Олексий Арестович заяви, че ще се кандидатира за президент – като иска Украйна в НАТО и връщане на окупираните територии само по политически път. От друга, телевизия NBC изнесе информация, че САЩ и Европа тайно преговарят с Украйна за постигане на мир с Русия, но с цената на териториални отстъпки от Киев.
Нито Зеленски, нито Путин обаче биха се съгласили на подобен план. Зеленски не може да си позволи загуба на територии, защото няма да се приеме от украинците, които дадоха твърде много жертви. И дори Украйна да бъде принудена да сключи неизгоден мир, изобщо не е сигурно, че Владимир Путин ще приеме подобна сделка. Руският президент стигна твърде далеч, за да се откаже и изглежда, че е решен да води войната си на изтощение докрай. А целите на Кремъл бяха ясно обявени още на преговорите за мир в Истанбул през март 2023 г. – демилитаризация на Украйна, неутралитет и др. Путин няма как да се откаже и от териториите, които анексира в края на 2022 г. и в които проведе вече регионални и местни избори.
Украйна като Корея?
Някои западни анализатори коментират и възможността, ако не се стигне до мирно споразумение, то поне да се пристъпи към замразяване на войната по подобие на тази в Корея. Макар че двете Кореи все още са в състояние на война, вече повече от 70 години възобновяване на военните действия няма.
Подобна идея се тиражираше още в първите месеци на руската инвазия. Първоначално се смяташе, че това е цел на Путин, за да създаде марионетни буферни държави – Новорусия и Малорусия. Неуспехът от първоначалния блицкриг обаче принуди руския президент да анексира окупираните територии и да ги вкара в състава на Руската федерация. Това е и основната разлика с войната на Корейския полуостров. Там замразяването на конфликта просто обособи две отделни държави.
Затова подобен развой на събитията отново не е в интерес на Киев. Всяко замразяване на войната би позволило на Русия да реорганизира силите си в подготовка за нова мащабна офанзива. Например, Минските споразумения прекратиха временно военните действия, за да се стигне до „специалната военна операция“, която е подготвяна в продължение на осем години.
Украйна определено е в задънена улица, а изгледи за край на руската инвазия няма. Поне докато Путин не окупира изцяло областите Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск. Вероятно едва тогава Кремъл би помислил за мир.
За автора
