Повече от година след началото на руската инвазия в Украйна, изгледите за мир остават далечни. Продължителността на войната, анексията на територии, огромните загуби в жива сила и инфраструктурните разрушения поставиха Владимир Путин и Володимир Зеленски в състояние, в което дипломатическото решение на конфликта е невъзможно, тъй като са нужни отстъпки. А такива вече не са позволени. Ако руският президент изтегли войските си и изостави анексираните територии, това е политически край за него, защото руснаците няма да го разберат. Ако Зеленски се съгласи на териториални отстъпки, украинският народ няма да му прости. Западните сили също не могат да си позволяват да се откажат от подкрепата си за Украйна, поне на този етап, защото това е равнозначно на капитулация пред Москва. По тази причина, единственият изход продължава да е войната на изтощение – докато едната от двете страни в конфликта не рухне.
Руският опит за зимно изтощение
Прокламираната от Владимир Путин „специална военна операция“ затъна в блатото на дълъг и кървав конфликт. Санкциите на Запада продължават да нанасят удари по икономическото състояние на Русия, но Москва показва, че се е подготвяла дълго време за война и засега изглежда, че се справя. Няма и сериозни индикации за напрежение в руското общество, което да разклати властта на Путин. Подкрепата на западните сили за Украйна пък консолидира евроатлантическото единство, което дълго време беше потънало в бюрократични противоречия. Западните оръжия наливат свежи сили на украинската армия, без които тя бързо би капитулирала.
Затова Кремъл се концентрира върху възможност за изтощение, обусловена от фактора „студ“ – както на ЕС, така и на Украйна. Европейската зависимост от руския газ направи синьото гориво основен инструмент за влияние на Путин в летните и есенните месеци на отминалата година на Стария континент. Енергийната криза предполагаше недостиг на гориво през зимния сезон, което да възбуди противоречия в страните от ЕС и да пречупи единството им в подкрепата за Украйна. Изглеждаше повече от възможен сценарий, в който евентуално социално недоволство на гражданите би избило в протестни мобилизации, които да доведат до политическа дестабилизация и възход на популистки лидери.
Същевременно, Кремъл започна периодични масирани ракетни удари по критичната инфраструктура на Украйна, които предполагаха изтощение на цивилното население в най-студеното време от годината. Евентуална деморализация на украинците можеше да предизвика вътрешни противоречия, които да притиснат властта в Киев – дори да капитулира.
Идеята за зимно изтощение обаче не проработи. Въпреки разногласията между страните от ЕС и трудното приемане на Плана за справяне с енергийната криза, Европа успя да стартира мерки, които да я подсигурят. Климатичният фактор, т.е. необичайно топлото време през зимния сезон, изигра допълнителна роля в предотвратяването на дестабилизация на Стария континент, както и възможността от социална ескалация в украинското общество.
Нов опит за изтощение
Факторът „студ“ не подейства, затова руската тактика на изтощение беше променена. Дългата войната доведе след себе си до огромни загуби и за двете страни както в жива сила, така и в техника и муниции. С частичната военна мобилизация в Русия Путин успя да „рестартира“ войната и да уплътни фронта, като реши част от проблемите с недостига на хора на терен. Това обаче остава проблем за Киев, който продължава да понася загуби в опитите си да отблъсне руските сили – и то на фона на анонсираната контраофанзивна операция, заради която продължава да се струпва западно оръжие.
В тази ситуация, за Москва е от първостепенно значение изтощението на украинските сили. Военната тактика на „месомелачката“, която започна да прилага руското командване в края на миналата година в районите на Бахмут и Авдеевка, цели да унищожи, колкото се може повече украински военни, с което да пречупи отбранителните им линии. В тези боеве обаче, украинските войски, които са необходими и за контранастъплението, се изправят главно срещу наемнически отряди, а не срещу редовна армия. По този начин Москва пести мобилизационния си резерв и топи този на противника. А не е напълно ясно кога ще започне контраофанзивата, но изглежда, че Украйна не е абсолютно готова. Това беше потвърдено и от Володимир Зеленски, посочвайки, че им трябва още време.
Какво следва?
Зимата премина, но контранастъплението тепърва предстои. Надеждата за успех е основен мотив, който тласка голяма част от държавите в ЕС да предоставят наличните си военни запаси на Украйна. Дори и страна като Германия, която дълго време отказваше да даде военна техника, склони, за да не изглежда неадекватно на ситуацията.
Затова от съществено значение е какво ще постигне украинската армия с контраофанзивата си. Ако успее, дори и частично, войната на изтощение ще продължи към следващата си фаза. Ако се провали обаче, това може да доведе до разделение в ЕС по отношение на подкрепата за Украйна. На фона на противоречията спрямо вноса на зърно от Украйна, призивите на френския президент Еманюел Макрон за стратегическа автономия на ЕС от САЩ, както и заплахите на Унгария да блокира нов пакет от санкции срещу Русия, разделение между страните от Съюза може да има негативни последици за Киев.
По всичко личи, че Европа не беше подготвена за война и това се вижда от военните възможности, с които разполагат голяма част от страните от ЕС. Военното изтощаване на Стария континент може да се отрази на икономическото ѝ състояние, което няма да се хареса от всички. Затова, както каза чешкият президент Петр Павел, Киев има право само на един опит, защото силите на западните партньори може и да не стигнат за подготовка на нова операция.
За автора
