Руската инвазия в Украйна започна в навечерието на шестдесетата годишнина от Кубинската ракетна криза, която изправя СССР и САЩ на ръба на ядрена война. Повече от половин век по-късно опасността от възможно използване на атомно оръжие отново е висока, тъй като предвидимостта на двублоковата система, изградена през Студената война, днес липсва. Москва превърна ядрения си потенциал в инструмент за сплашване на противника. Затова и дълго след 24 февруари 2022 г. Западът действаше предпазливо в подкрепата си за Киев, за да не предизвиква директен конфликт с Русия. Ситуацията обаче се промени в началото на 2024 г. и държавите от НАТО започнаха да втвърдяват тона спрямо Москва. Ескалиращата реторика обаче създаде страхове от възможен ядрен конфликт, който би поставил съществуването на човечеството под риск.
След украинската офанзива в Курск и желанието на Киев за използване на далекобойни западни ракети срещу руски територии, ескалацията на конфликта придобива още по-опасни измерения. Кремъл обяви, че смята да промени ядрената си доктрина, а евентуално използване на западни оръжия от Украйна по територията на Руската федерация – като директно въвличане на НАТО във войната.
Изглежда, че шестдесет години след Кубинската ракетна криза, уроците на историята все още не са научени. Дали обаче това е така? Готови ли са държавните ръководители на най-мощните ядрени държави в света да влязат в пряк сблъсък и да предизвикат нова световна война, за да постигнат геополитическите си цели?
Смяна на западните позиции
На 27 февруари 2022 г., три дни след руската инвазия в Украйна, Владимир Путин нареди руските ядрени оръжия да бъдат приведени в особен режим на бойно дежурство. Отговорът на САЩ и НАТО беше сдържан, окачествявайки действията на руския президент като тревожни и опит за ненужна ескалация. И западните сили дълго време поддържаха умерени позиции спрямо Русия, с някои изключения, въпреки постоянните ядрени заплахи от Кремъл.
Страховете от възможна война между Запада и Руската федерация за първи път приеха сериозни очертания в първата половина на 2024 г. Реториката на НАТО и ЕС започна да се променя кардинално и да става все по-милитаристична. Първият симптом бяха изказванията на главнокомандващия на шведската армия Микаел Бюден и на началника на генералния щаб на британската армия Патрик Сандърс, че страните им трябва да започнат подготовка за възможна бъдеща война. ЕС пък започна да изчислява необходимото време за подготовка за военно противопоставяне на Русия. В някои европейски страни беше възстановена наборната военна служба. Признаци, които оставиха тревожното усещане, че войната неизбежно приближава страните от НАТО и ЕС.
Ескалацията на напрежението между Русия и западните сили се повиши още повече след изказванията на френския президент Еманюел Макрон за изпращането на западни войски на територията на Украйна. И макар САЩ, Германия и други европейски държави да отхвърлиха подобен вариант, идеята вече е поставена на масата. Вашингтон и Берлин пък обявиха, че до 2026 г. ще разположат ракети с голям обсег на територията на Германия. Действие, което беше възприето от Владимир Путин като директна заплаха за Русия, сравнимо с разполагането на американски балистични ракети със среден обсег „Пършинг“ в Западна Германия в края на 70-те години на XX в. Напрежението тогава обаче води до положителен процес на разведряване между двата блока – през 1987 г. е подписан Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. В момента противопоставянето е с обратен ход – постепенно ликвидиране на договорките, трудно постигнати през Студената война. Например, през 2019 г. и Вашингтон, и Москва се оттеглиха от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, а малко по-късно и от „Открито небе“.
„Червените линии“ са, за да се нарушават
По време на Карибската ракетна криза, в дните между 16 и 28 октомври, само премерените решения и разумът на американския президент Джон Кенеди и съветския лидер Никита Хрушчов не позволяват ядрена война между САЩ и СССР. Разбира се, това се дължи до голяма степен на нарушаването на „червените линии“, поставени и от двете страни – и то в най-критичните моменти. Например, Кенеди налага морска „карантина“ на Куба от 800 мили, която влиза в сила от 24 октомври, но руски кораби я приближават и изглежда, че нямат намерение да спрат. Тогава американският президент я намалява на 500 мили, а в отговор Никита Хрушчов прави отстъпка и отзовава руската флотилия. На 27 октомври пък е свален американски разузнавателен самолет U-2 над Куба. Американските военни съветници настояват за незабавен удар по острова, но Джон Кенеди не го прави, за да не предизвика ответни действия. Ден след това Хрушчов оповестява, че ще изтегли ядрените ракети и кризата приключва.
От началото на войната в Украйна, Русия поставя „червени линии“ на Киев и Запада, преминаването, на които биха довели до ядрена атака. Например, изглеждаше немислимо, че Киев би нанесъл удари по Крим, защото заплахите от руска страна бяха категорични. В средата на юли 2022 г. бившият руски президент Дмитрий Медведев предупреди, че всеки, който предприеме атака срещу полуострова ще се изправи срещу „Страшния съд“ и всички видове оръжия ще са позволени за ответен удар. По-малко от месец по-късно първите украински удари по територията на Крим бяха факт. През следващите години последваха систематични директни украински атаки, включително и със западно оръжие. Макар и да имаше опасения от възможен руски ядрен удар с тактическо оръжие, той така и не случи, а Москва се ограничи до масирани въздушни атаки по територията на Украйна. Тактическо ядрено оръжие не беше използвано и след първите украински атаки по руска територия, въпреки заплахите. Днес те се случват и със западни далекобойни ракети, макар и териториално ограничени.
Западните сили дълго време не разрешаваха подобни атаки от възможна ескалация и директна конфронтация с Москва. Руската ядрена доктрина предвижда използването на ядрени оръжия в случаи и на конвенционална война, ако е застрашена сигурността на страната. Изглежда, че нито едно от действията на Украйна не се възприема по този начин – дори офанзивата в Курска област.
Червените линии на Москва отново бяха начертани и след изказванията на Еманюел Макрон за възможно изпращане на западни войски в Украйна. Кремъл отново заплаши с ядрено оръжие, нареди учения, дори изпрати флотилия с морски съдове край бреговете на Куба – вероятно като напомняне за ракетната криза от 1962 г. Реториката на Москва обаче отново започна да се променя и като че ли всичко това започва да става нормална част от войната. Дмитрий Медведев изрази надежда, че те ще дойдат, за да могат руските войски да ги унищожат. Владимир Путин пък заяви, че ядрени оръжия в Украйна няма да се използват и трябва да спре да се говори по тази тема. По този начин поредната крачка назад от червените линии беше направена.
В навечерието на поредната криза между Руската федерация и западните сили ядрената заплаха отново е на масата. Възможни украински удари с далекобойни ракети по територията на Русия изправят Кремъл пред възможни вътрешни сътресения. Украинската офанзива в Курска област е с ограничен мащаб в пограничните райони и все още руснаците не усещат лично военните действия. Удари с ракети в сърцето на Руската федерация, особено по Москва, биха пренесли войната дълбоко във вътрешността на страната. Затова и Кремъл започна да втвърдява тона, обявявайки, че при такъв развой на събитията, НАТО ще влезе в директна война с Русия, а руски „ястреби“ като Сергей Караганов, който призова за превантивен ядрен удар по страна от НАТО. На този фон, първи признаци за отстъпки са налице – САЩ обявиха, че нямат намерение да участват пряко във войната с войски, както и няма да променят досегашната си политика за ракети с голям обсег, а Германия и Италия заявиха, че не позволяват на Киев да ползва оръжията им извън територията на страната.
Защо ядрената война е все още далеч?
Противопоставянето между Запада и Русия е в нова опасна точка, но директна война е неприемлива и за двете страни, защото победител не може да има. За САЩ и страните от НАТО е ясно, че прекаленото притискане на Москва, отвъд приемливото за нея, може да възпроизведе най-малкото ограничени удари по територията на Украйна с тактическо ядрено оръжие. Директна екзистенциална заплаха за съществуването на Русия пък би предизвикало и по-мащабен отговор, който би довел до Трета световна война. Западните развити общества обаче не са готови за подобно нещо.
Русия също няма интерес от ескалация в тази посока. Използване на тактическо ядрено оръжие на територията на Украйна би създало прецедент, при който западните сили ще бъдат принудени да отговорят под някаква форма, за да не изглеждат безсилни. А Русия не е готова да води конвенционална война с НАТО, което е признавала и самата тя. Алтернативата е всеобщо унищожение. Използване на ограничени ядрени удари по Украйна би нарушило и отношенията на Руската федерация с приближените ѝ държави от Глобалния юг – най-вече с Китай и Индия. И то в ситуация, когато Москва изглежда, че има предимство на фронта.
Повече от половин век след Кубинската ракетна криза, уроците от най-опасния момент през Студената война, като че ли все пак са научени. Макар и светът да изглежда още далеч от такъв момент, тя е пример, че има механизми за избягване на ядрен апокалипсис. Трезвата преценка и страхове на двамата лидери Кенеди и Хрушчов от взаимно унищожение ги принуждава да действат към смекчаване на реториката. Днес ядрената катастрофа също не изглежда като приоритет за нито една от двете страни, въпреки крайните позиции, които се заемат понякога. За политическите елити и на Запад, и в Русия атомната война не е решение – защото дори и да оцелеят, няма да има за какво да се противопоставят.
За автора
Терминът „инвазия“ започна редовно да се използва в конкретния случай, но очевидно никой от пишещите и изговарящите го няма представа какво означава този термин.