Когато наскоро прочетох една статия за сандвичите Subway (от англ. под пътя, тунел) и как ще навлязат в България се замислих, че това е невъзможно. Идеата, че въпреки кризата за няколко години трябва да се отворят приблизително 30 ресторанта с това име и да се измести арабската колония дюнери ми се видя леко налудничева. Първо, защото този вид продукт е малко по-скъп от картофните мазнотии и второ цифрата тридесет ми се видя леко безумна. Но ровейки се по надълбоко установих че това не било майтап. Варна и София отдавна консумират от тези вкусотии, а сега на дневен ред бил и Пловдив, и Слънчев бряг естествено.
Ето и малко от историята на Subway:
„През лятото на 1965 г. „Сатисфекшън“ на Rolling Stones гърмеше от тонколоните на чисто новите „Форд Мустанг“ из улиците. Линдън Джонсън вече беше влязъл в Белия дом като президент на САЩ, а световното изложение в Ню Йорк откриваше пълна с надежди и в същото време тотално комерсиализирана гледка към бъдещето.“
Така стартира американската верига за бързо хранене Subway. По-нататък разказът за американската мечта продължава като по приказка. С една изненадващо проста идея, щастливо стечение на обстоятелствата и 1000 долара първоначален капитал, взети назаем от семеен приятел. Резултатът – през 1974, девет години след раждането на идеята, д-р Питър Бък и Фред де Лука вече са собственици на 16 ресторанта за сандвичи от дълги хлебчета в Кънектикът.
Целта на Subway, вижте сега, е до 2015 г. да има минимум 10 000 ресторанта в Европа. Поне 27 от тях трябва да бъдат открити в България в рамките на 7 години се крие в една рекламна стратегия на голямата фирма.
Опитът на големи пазари извън Съединените щати, като Русия и Китай, показва, че системата на т.нар. мастър франчайз не работи в полза на марката.
Това означава, че, когато един човек вземе правата, той ги упражнява на територията на цялата страна – организира обучението, маркетинга, рекламата.“ A това в повечето случаи е доста трудно. Затова се налага създаването на позицията дивелопмънт ейджънт. Една от разликите с мастър франчайзъра е в това, че агентът не организира обученията, а изпраща за това хората в страната, чийто език владеят. Такива центрове има в Германия, Франция и Русия. На английски обучението се извършва в САЩ и Дубай. Курсът е двуседмичен и е задължителен за всеки франчайзингополучател. Разходите също са за негова сметка.
Всеки от собствениците във Варна и София отделя по 4.5% от оборота, като тази сума постъпва в специален фонд за реклама (Franchise Advertise Fund). Софийският ресторант е собственост на фирма „Лесел“, 80% от която се държат от Тодор Батков. При наличието на няколко заведения в едно и също населено място техните собственици сформират своеобразен борд, който изработва и одобрява обща рекламна стратегия и разходите по нея, които се покриват от фонда.
Както в повечето сродни компании, принципите на работа в Subway позволяват разширението на менюто със сандвичи, които са типични за вкусовете в определен географски или етнически район. Преди да бъдат предложени на клиентите обаче, те трябва да минат през всички задължителни тестове, тъй като компанията е ориентирана към здравословния начин на хранене. Задължителното меню на всеки ресторант включва 12 сандвича. Още три са т.нар. опции, които могат да бъдат предложени за продажба при желание от страна на собственика на ресторанта.
mediacafe.bg
За автора
