Предутринно


Този ден отвори очите ми и накара зеницата ми да заиграе на нова игра – търсене и постигане на доволство от всяка секунда живот. Мозъкът ми реши да направи най – накрая пролетно почистване. Добре започна със старателно изтупване на праха наслоен в чудовищно количество пластове върху смеха ми. Сега той продължава да чисти и освежава, а аз произвеждам радост във вдъхновяващи количества, с добро стартово качество. Ето така замених старото мрънкотене с ново тананикане.

Колело с три гуми.

Усмивка без зъби.

Намигаща котка на пътя.

Пресушен водопад за наслука.

Книга с липсващи страници.

Мисли на пълзящи паяци.

Прекопирана пижама зад стена.

Заоблени ъгли на къса коса.

Океани бушуващи в чаши.

Вселена разлята в очите ни прашни.

Тъга в ракла заключена. Китка здравец зад ухо сгушена.

Любовник диво шепнещ в мътното.

Любим – разплел е тъмното.

Камбана огласява утрото.

Цветомира Енева – mediacafe.bg

 

 

За автора