Станахме първите фенове, които организирано „затвориха” този същия стадион, за да покажат на футболна България, че отборът състезаващ се на игрището до бирената е една карикатура, нямаща нищо общо с традициите на футболен клуб БОТЕВ Пловдив. После пък и един сектор за гости остана празен за първи път в историята на пловдивското дерби, за да се разбере, че мач между Кюстендил и ФК Селски е срам за града ни. Стигнахме до лудостта да инвестираме средства за хиляди фланелки с лика на „любим” президент, които да носим само едно полувреме, а след това да използваме за уникална хореография, заляла пистата на стадиона в Сливен. Бяхме онези, които обсадиха хотела на едни италиански измамници и не позволихме поредна гавра с любимия отбор
Стигнахме и до Премиера на Република България, за да го помолим държавата да си свърши работата… да върне нашия стадион на нашия град, както и да потърси сметка за икономическите несполуки от лице, назоваващо себе си футболен президент, но нямащ общо със споменатите отбор и град. Възродихме една фирма, избрахме ръководство, внесохме наши пари, осигурихме спонсори, събрахме футболисти, започнахме да си поправяме стадиона, терена, организацията, мислите
Направихме тези и много други подвизи НИЕ, а не президентът ни – наркопласьор, чалгар, перач на пари, дебела адвокатска свиня, боклукчия или кмет. Сторихме го ние- като фенове ботевисти спасяващи частица от българския Футбол, но и като граждани на един уникален древен Пловдив, бранейки едно от съкровищата на градската си история. И ако 1912-а е годината, дала началото на НАШИЯ БОТЕВ Пловдив, то на 15-и Август, 2010-та жълто-черната фенска маса легализира своята еволюция в значима обществена единица.
Имам две деца на три и половина години и на почти девет месеца. Дъщеря ми, която е по – голямата спи нощем все още с памперс. Преди месец, с целия си болен мозък, й купих едни памперс – гащи с емблема на различни футболни отбори отпред и състезателен номер отзад. Сега всяка вечер сме с различен чифт и аз й казвам кой известен футболист носи съответния номер. За седмицата избрах Кристиано Роналдо, десетката дадох на Големия Дон Диего и така до вчера, когато все още треперейки от трилъра с Асеновец на Колежа се сетих, че не съм й споменал нито един жълто-черен футболист. Просто последните десет години ни промениха фенското мислене до степен да се чудим на мач ли тръгваме към ст. Христо Ботев или на война и позабравихме за Футбола. Е, не е късно да се съвземем. Днес е наред номер 9 и ще кажа на детето си за Антим… Направете го и вие под каквато и да е форма, защото Футболът е пак в сърцето ни.
За автора
