За Ботев, футбола и поколенията…

Преди време гостувах в спортното предаване на журналистката Мария Павлова от РТВЦ Пловдив. Поводът беше поредната протестна кампания, която феновете на жълто- черната идея започнахме. Не си спомням детайлно интервюто, но помня как споделих, че искам един ден, когато разказвам за Футбола и БОТЕВ Пловдив на децата ми да ги гледам право в очите. И да им кажа, че онова, което е зависело от нас, ботевистите, е направено… А то не е малко, даже е почти всичко. От онзи момент до днес изминаха почти три пълни години. За този период ние, феновете на Ботев Пловдив:
 
Бяхме единствените в България, които постоянно, методично, но и мъчително протестирахме срещу един изрод, както и срещу властта (футболна и държавна), която му позволяваше свободно да затрива безценна футболна история. Бяхме единствената публика , която пълнеше собствения си стадион, без да има вход свободен

Станахме първите фенове, които организирано „затвориха” този същия стадион, за да покажат на футболна България, че отборът състезаващ се на игрището до бирената е една карикатура, нямаща нищо общо с традициите на футболен клуб БОТЕВ Пловдив. После пък и един сектор за гости остана празен за първи път в историята на пловдивското дерби, за да се разбере, че мач между Кюстендил и ФК Селски е срам за града ни. Стигнахме до лудостта да инвестираме средства за хиляди фланелки с лика на „любим” президент, които да носим само едно полувреме, а след това да използваме за уникална хореография, заляла пистата на стадиона в Сливен. Бяхме онези, които обсадиха хотела на едни италиански измамници и не позволихме поредна гавра с любимия отбор

Стигнахме и до Премиера на Република България, за да го помолим държавата да си свърши работата… да върне нашия стадион на нашия град, както и да потърси сметка за икономическите несполуки от лице, назоваващо себе си футболен президент, но нямащ общо със споменатите отбор и град. Възродихме една фирма, избрахме ръководство, внесохме наши пари, осигурихме спонсори, събрахме футболисти, започнахме да си поправяме стадиона, терена, организацията, мислите

Направихме тези и много други подвизи НИЕ, а не президентът ни – наркопласьор, чалгар, перач на пари, дебела адвокатска свиня, боклукчия или кмет. Сторихме го ние- като фенове ботевисти спасяващи частица от българския Футбол, но и като граждани на един уникален древен Пловдив, бранейки едно от съкровищата на градската си история. И ако 1912-а е годината, дала началото на НАШИЯ БОТЕВ Пловдив, то на 15-и Август, 2010-та жълто-черната фенска маса легализира своята еволюция в значима обществена единица.

Имам две деца на три и половина години и на почти девет месеца. Дъщеря ми, която е по – голямата спи нощем все още с памперс. Преди месец, с целия си болен мозък, й купих едни памперс – гащи с емблема на различни футболни отбори отпред и състезателен номер отзад. Сега всяка вечер сме с различен чифт и аз й казвам кой известен футболист носи съответния номер. За седмицата избрах Кристиано Роналдо, десетката дадох на Големия Дон Диего и така до вчера, когато  все още треперейки от трилъра с Асеновец на Колежа се сетих, че не съм й споменал нито един жълто-черен футболист. Просто последните десет години ни промениха фенското мислене до степен да се чудим на мач ли тръгваме към ст. Христо Ботев или на война и позабравихме за Футбола. Е, не е късно да се съвземем. Днес е наред номер 9 и ще кажа на детето си за Антим… Направете го и вие под каквато и да е форма, защото Футболът е пак в сърцето ни. 

Вашият коментар