Байерн ще спечели Шампионската лига, убедени са феновете на най-големия и прочут футболен клуб в Германия. Оптимизмът им е свързан не само с факта, че баварците играха във финала миналата година (0:2 от Интер), а този сезон може би са още по-добри.
Запалянковците откриха поличба в това, че преди 12 месеца обиколката на трофея в турнира започна от Милано, а на "Сантяго Бернабеу" в Мадрид през май с най-желаната купа в европейския клубен футбол ликуваха именно "нерадзурите". Сега трофеят тръгна от Мюнхен, а Байерн започна с 2:0 срещу Рома. Целият град се тресе от очакване – на предстоящия Октоберфест, оставащите мачове в Шампионската лига и финала в турнира на "Алианц Арена" през 2012 г. В Мюнхен няма как да се изгубиш, дори никога да не си бил там преди. Освен ако не попаднеш сред 60-хилядната ликуваща тълпа фенове на Байерн след победа на "Алианц Арена". А и тогава не е сигурно. Защото немците, които мнозина описват като студени хора, всъщност съвсем не са такива. Охотно ще те упътят, при това на доста добър английски език, ще ти обяснят кои забележителности си струва да видиш, в коя от стотиците кръчми да опиташ прословутите баварски бири и кои търговски центрове да посетиш. Освен това, третият по големина град в Германия се хвали с прекрасно уредения си градски транспорт – метро, трамваи и автобуси. А навръх 200-годишнината на Октоберфест местните са някак си още по-сърдечни – явно отсега започват да се опияняват при мисълта за двуседмичната веселба, която предстои.
Всъщност, веселието може да се усети навсякъде в центъра на родния град на почетния президент на Байерн – Франц Бекенбауер. Особено в кръчмите. И без значение дали е рано следобед или привечер. А още по-добре ще се почувствате, ако посетите най-прочутата кръчма в бирената столица на света – "Хофбройхаус". Тя е построена още през ХVI век, там Хитлер е събирал съмишлениците си, с които кроял пъклените планове за покоряването на света. Макар в тази бирария да се продава най-скъпото пиво в града, посетители не липсват. Дори напротив – пиле не може да прехвръкне. Стотината дървени маси са препълнени със зажаднели и прегладнели или просто любопитни, местни и туристи, включително от Китай и Япония. Повечето поръчват баварско пиво в традиционните 1-литрови халби и въпреки високата цена от 7,5 евро, ги пресушават една след друга. А мезетата… Кеф ви джоланче, леберкезче или вурстчета. Човек не спира да се чуди как смогват сервитьорите. Странно или не, но и сред тях има българи – хер Стефанов и хер Калоферов, които от няколко години работят в Мюнхен. Привечер в "Хофбройхаус" става още по-весело, когато за градуса на настроението започва да се грижи оркестърът. Това са петима засмени баварци – два тромпета, туба, барабан и акордеон, облечени в местни носии, които забиват такива парчета, че свят ви се завива. Разбира се, както във всички заведения в Мюнхен, в бирарията не се пуши. Може да дръпнете един фас само отпред, но купонът е толкова мощен, че почти не се сещате "да нахраните" копнеещото ви за поредната доза никотин тяло.
Тези, които не си падат много по бирата, могат да се потопят в атмосферата на Hard Rock Cafe точно срещу "Хофбройхаус". Или пък в Starbucks. А надолу по улицата се намира официалният феншоп на Байерн, в който, както се досещате, може да се намери и от пиле мляко. Но пък цените, особено за нашия стандарт, са убийствени. Разбира се, може да прежалите 30-ина евро за мече, облечено в екипа на баварския клуб, или да купите някоя дрънкулка за 5.
Бирата и сувенирите са навсякъде. А колкото повече се доближавате до "Мариенплац", цените започват да падат, макар и не толкова, колкото би ви се искало. На най-прочутия площад в Мюнхен тълпата е още по-голяма. Ресторантчетата се пръскат по шевовете (в тях бирата се сервира в халби по половин литър на цена от 4 евро), там също работят българи. "Тук, в Мюнхен, съм от шест месеца. Преди бях в Гармиш и Залцбург, където обаче нямаше много работа. А тук е доста повече, но и заплащането също", обяснява хер Георгиев, след като разбира, че сме сънародници. С наближаването на мача започват да се появяват и феновете на Байерн и на Рома. Сблъсъци няма, всичко върви мирно и тихо. Дори обратното – приятелски разговори на развален немски, италиански и английски, снимки за спомен. Тълпите фенове се сливат с тези, дошли в Мюнхен за концерта на U2. Ирландската банда забива същата вечер и притеснението на местната управа е свързано със стачката на метрото.
Идва време за мача. "Алианц Арена" е уникален стадион. Когато на него играе Байерн, фасадата му свети в червено, а в мач на другия местен отбор – Мюнхен 1860 – в синьо. Организацията е убийствено перфектна, по немски. Станцията на метрото е на около километър от стадиона, а зад нея има огромен стъклен паркинг с площ като на мол. Вътре на "Алианц Арена" не можеш да си купиш вурстчета или бира (само безалкохолна) с пари в брой. Всъщност можеш, но първо трябва да се наредиш на огромна опашка, където зареждаш специална карта с 10, 20 или 50 евро, и я след това я ползваш за храна и напитки. Ако ти останат пари в нея, дозареждаш я следващия път. Мачът минава според очакванията, макар че Байерн изнерви феновете през нулевото първо полувреме. След почивката Рома почти не излезе от своята половина, а Томас Мюлер и Мирослав Клозе вкараха по един гол. Баварските фенове си тръгнаха щастливи от стадиона и въпреки силния вятър и дъжда, не спряха да пеят. Дори двучасовото изнизване от района на стадиона на тези, които дойдоха с автомобилите си, не успя да помрачи настроението им. Както казва една немска поговорка – Ende gut, alles gut ("Всичко е добре, което завършва добре").
За автора
