Присъда - ВИНОВЕН

Седиш си удобно пред телевизора, пийваш си от питието и преглеждаш вестника. Вниманието ти е привлечено и от екрана и от една кратка колонка, където се разисква поредната тема, осъждаща българския фен. Станало е бой – сблъсъци, aрести, съд.

„Лумпени, така им се пада. Да ги спукат от бой, тези лекенца. Сигурно са наркомани”, си казваш ти и ще си налееш още в чашата. После затваряш вестника и превключваш на друг канал. За теб вече всичко е ясно. Съдебния процес разиграл се за няколко минути в главата ти е приключил. Присъда – виновни.

Виновни!!!

Може би никога не си срещал, тези момчета в ежедневието. А може и да си ги срещал, но някак си не си разбрал. Защо ли? Защото образа създаден от медиите не е такъв в действителност. Голяма част от тези „лумпени” са или студенти или имат висше образование. Имат професия. Семейства. Освен, че подкрепят до край своя клуб те са и патриоти. Те са нормални хора, приятелю. Със своите добри и лоши черти. Те са хора също като теб.

Сигурно и ти ходиш на мачове. А дали си харесвал хореографите, които оцветяват трибуната? Сигурно си снимал с телефона и после си се фукал пред колегите: '"Виж и аз бях, беше много яко”. Замисляш ли се обаче, че това „якото”, е в резултат от труда и жертвите на тези, които определяш като лумпени. Ако си толкова заблуден и вярваш на думите на полицаите, спомни си тези редове, когато някой в униформа ти иска 20лв, за да не ти пише акт.

Виждал съм многократно как се арестуват хора, които имат едно провинение – че просто са били там. Били са там да подкрепят клуба си. Там, където и да е. Те обикалят страната в името на своята кауза, докато за теб футбола е свързан само с телевизора. Няма лошо – цъкай каналите. Обаче едно ще ти кажа приятелю. Щом не си помирисал аромата на зеления терен и малко пушек, щом знамена не са се веели над главата ти и щом не си губил гласът си скандирайки и пеейки за твоя клуб…щом не познаваш тези неща, нямаш право да съдиш. Просто нямаш.

Да си ultras, не е престъпление. Голяма част от хората в България се водят все още по старата максима „Преклонена главица сабя я не сече”. Ето за това ти е трудно да осмислиш думите ми – защото заставаш на страната на тези, които размахват сабята. За разлика от нас. Ние никога няма да отстъпим…