Любовни упражнения с Ваня Щерева

Полутъмно е. Или полусветло. Oтблясъците от старовремските лампи хвърлят сенки върху портретите на стените. В долния десен ъгъл са изписани имената на хората. Оглеждам ги… Усмихвам се, защото знам кои са. В техния свят съм и в този на очакването да започнат „Любовните упражнения”. Не моите, чуждите. Същите, за които на двеста и тридесет страници, разказват известни лица чрез перото на Ваня Щерева. Домашната им работа е да разкажат за любовта, онази, която срещаме в трамвая, под уличната лампа, в съседната стая, в приятеля от детство.

Имената, които зачитам по корицата са познати, но и незнайни. Не като тези от портретите по стените. И ме питате къде е тази моя среща? В Петното! Не,не е онова, което се е образувало в мозъка от любовната мъка. „Петното на Роршах” (София) е моята срядъчна среща. Там, в полумрака, за час и малко, преминах от едната крайност на емоционалната си скала до другата. И май се върнах в изходното положение.

Почти е седем вечерта е, а навън е светло. Но тук светлината липсва. Така е по-хубаво. Не личат петната, пия чай, оглеждам се дали няма да започне. Кое? Представянето на сборника „Любовни упражнения”. Няма автор, защото са много. Обединява ги задачата, поставена им преди година от Ваня Щерева. Навън се смрачава, закъсняват с началото. Нищо, не чакам за първи път. Музиката допълва връщането ми назад във времето, фонът, който ме отпраща и в моето минало.

И миг разсеяност и на сцената пред мен се появяват гостите ни. Настаниха се в удобните столове в кралски стил с пурпурна тапицерия. Светлините заиграха в пространството пред мен. Ваня Щерева и Радослав Парушев запалват по цигара, отпиват от питиетата и… откриват вечерта. Същата, която и аз чакам да открият.

Срещата е част от Spirt and Spirit срещите, организирани от Асоцията на писателите.

„Идеята е да дадем сцена на тези, на които другите им отказват.” Началото е поставено. ”Ще си говорим малко днес”, започна Ваня Щерева. По-скоро се получи интервю между нея и Радослав Парушев, защото той задаваше въпросите, тя даваше отговорите. Миролюба Бенатова дори го похвали и посъветва да смени професията.

Преди интервюто разказаха историята на мястото, където съм. Било е ударено от бомба през ноември 1943 г., но заради здравите си колони, както изтъкна собственикът му, е оцеляло. Ето защо се и връщах в миналото, то просто е част от мястото.

Започна с въпроси за издателството, което издава „Любовни упражнения” – „Мавзолея”. Как ще се стреми да отваря вратите на младите пишещи у нас. Ваня, нейният гръден кош и приятелят й стоят зад него, уточни Чарли (така наричат писателя Радослав Парушев). Тя допълва, че е фирмичка да издава автори, които никой друг не издава, да търсят и да намират такива автори.

На сцената извикаха Тома Морков. Той опроверга твърдението, че не харесва писаниците на Ваня Щерева. „Любовни упражнения” я продадоха авторите й”, не издателството, не разказите им, а имената им.  Последва откровението защо се обичат. Защото са от един отбор. Смях се разнесе из Петното.

Чарли се включва с допълнението, че Ваня е отъркала козина у тези чудесни български писатели. И извика на сцената и Миролюба Бенатова.

„Тя е първият човек, който ме подкрепи, дори с част от финансирането помогна”, изстреля Ваня при появата й на сцената. Разказаха историята как сърцевидните камъчета на Мира са я провокирали да състави сборника. „За любовта няма сценарий, някой казва какво иска, друг – не”. Решиха все пак да ни зачетат някои „епизоди” от разказите, ”онези, които са ми любими, които сега си избирах в таксито за насам. Тогава шофьорът се обърна към мен и ме попита „За напреднали или начинаещи?”.

И последваха шеги за асоциативността на заглавието, че е по-скоро за „Кама сутра”, но се разбраха, че това си го мислят само мъжете. Забавно.

Ваня зачита онзи разказ, в който изобщо не става дума за любов, а за убийството на един „билборд”. Разказът на Чарли, който поради високото си кръвно, както сам се оплака, и защото не бил актьор, прочете Мила Парушева. За първи път го чух, разплаках се. Не само заради текста, но и защото и четящата се разплака…за една отишла си любов. Но сами трябва да го прочетете. Думата е отново дадена на Ваня, за да прочете някои пасажи за сравнение, защото „сравнението е майка на литературата”, както я допълни Чарли. Четеше ги на един дъх, между дръпките на цигарата си и глътките на прозрачната течност в чашата си. И спря, не защото се умори, а защото „за какво четем толкоз много, що вие не си ги прочетете”.

Отново смях! Такава бе вечерта ми – смях, сълзи, мисли по отминали времена, мои и чужди и усмивки. Музиката отново зазвуча, гостите се заеха с правенето на оборот, както сами си казаха, а събралите се обсъждаха. Разнасяха книгата, искаха автографи, запалваха цигара и се потапяха всеки в своето време, в търсене на своето любовно упражнение…