Първите студентски бунтове и стремежи

Казват, че студентските години са едни от най-хубавите. Това са времената, в които човек малко или много се е осъзнал като личност, станал е по-сериозен и отговорен към себе си и околните. Или поне би трябвало да е така. Нека разгледаме студентския живот в България. Ще проследим какво представлява той в момента и какво е бил преди години.

 

Но преди да обсъдим сегашното състояние на висшето образование у нас, трябва да хвърлим поглед към миналото. Да се върнем 15-20 години назад, в зората на демокрацията. Понеже съм ‘’дете на прехода’’, се наложи да проверя и разпитам по-надеждни източници.

 

Имало е множество протести, може би тогава хората са имали вяра в по-доброто бъдеще. Особено голямо е участието на студентите от различни университети в страната и протестните им действия. Първият студентски митинг се провежда на 25 ноември 1989 година и исканията са самостоятелност на университетите и нов закон за висшето образование. Следва окупационна стачка и затваряне на Софийския университет, по-късно същото се случва и с останалите университети в страната.

 

Студентите искат оставката на председателя на Комитета за телевизия, заради телевизионно затъмнение и лъжи. По-късно искат оставката на Президента Петър Младенов, заради думите му ‘’Най–добре танковете да дойдат’’. Следват още митинги, протести и гладни стачки.

 

Съобразно с тогавашната ситуация, поради промените в социално – икономическото положение, прехода от един обществено – политически строй към друг е имало предпоставки за по-революционни действия. Тогава е било времето за смяна на статуквото.

 

Сега, след 20 години, няма вяра в промяната, няма идеолози за такъв тип действия, които да бъдат двигател за обществени промени. А кой по-добре може да бъде такъв двигател освен един млад, модерен и образован човек?

 

В момента студентските години се свързват повече с купони и партита, в което няма нищо лошо, но не с това трябва да свързваме висшето образование. Вместо да се заема активна гражданска позиция, да се изказва мнение по наболели теми и въпроси, да се участва в различни културни и социални мероприятия, срещаме една всеобща апатия и незаинтересованост от всичко случващо се около нас.

 

Дори, когато нещата са конкретно насочени към самите студенти, пак не се взима отношение. Скорошен пример е вдигането на семестриалните такси. Не става въпрос за 30 лева повече на година, а за това, че единственото нещо, което търпи промяна в университета е таксата.

 

Като цяло може да разделим студентите на 2 групи: такива, които са записали просто за да се водят студенти, интересуват се само от партитата и като цяло не са много ориентирани за какво са в университета, изглежда се възползват от студентските си привилегии. Но има и други, които са амбицирани. Знаят за какво са там , имат цели и мечти, сериозни и отговорни са към това, с което са се захванали. Паралелно с обучението си най-често и работят, което е похвално.

 

Хубаво ще е ние младите да имаме повече вяра в себе си и да срещаме подкрепата на по-възрастните. Защото не е добре да се обобщава и всички да се слагат под общ знаменател. Убедена съм , че изрази от рода на ‘’вие младите сте глупави и не се интересувате от нищо’’ не са необходими. Просто защото знам, че това не е така. Има хора, които не се интересуват от нищо друго, освен от себе си, но това не значи, че всички са такива. Повярвайте, студент в България не означава нихилист!
Снимка: Thomas Barwick , The Image Bank

mediacafe.bg – Елена Родимова

За автора