Стефан Еванс изследва завързания свят на приказките на братя Грим – истории за лека нощ, изпълнени с осакатяване, канибализъм, детеубийство и кръвосмешение.
Награждаваният автор анализира и дискутира засегнати в приказките суеверия и морални догми, както и 50-те нюанса сиво през които са преминали те, от датата на публикуването им до днешни дни.
Приказките на братя Грим са едни от най-популярните и любими детски истории, но зад безопасните заглавия лежат тъмни истории за секс и насилие – разкази на убийства, осакатяване, канибализъм, детеубийство и кръвосмешение, според определенията на академичните среди.
Якоб и Вилхем Грим пишат в един различен свят. Те са живели в гр. Касел в Германия и са изучавали право и езици, като написват повече от 150 приказки, публикувани в два тома през 1812 и 1814 година. Някои от тях отдавна са забравени, но такива като „Червената шапчица“, „Пепеляшка“, „Хензел и Гретел“ „Снежанка и седемте джуджета“ – изглеждат вечни. Те имат безброй филмови адаптации, а новите режисьори и сценаристи продължават да ги преработват. Дори еротичен комикс за възрастни в Манга стил, изобразява героите на братя Грим.
Но дори и в оригинал, те са далеч от захарин, според Мария Татар, професор по германски фолклор и митология в Харвардския университет: “Тези приказки не са политически коректни. Те са пълни със секс и насилие. В „Снежанка и седемте джуджета“, мащехата пита за белия и черния дроб на малкото момиченце. Тя е само на седем години, а е взета в гората от ловец. Това е доста страшно! А в края на приказката злата мащеха е наказана да танцува до смърт в нажежени железни обувки.“
Тези приказки за кръв и сексуалност Джон Ъпдайк ги нарича порнография за най-ранна възраст. „Не можете да следите дори броя на новите версии на Снежанка“, казва проф. Татар. „И това не са просто продукции на Дисни, а извратени интерпретации за възрастни с много секс.“, допълва той.
„Това са приказки за доброто и злото. Има ясно начертани морални граници – измамата и нечестността се наказват, честността се възнаграждава. Моралистичните лекции не забавляват, но вплетени в кървави истории, изпълнени с напрежение е нещо съвсем различно.“, е мнението на друга група учени, привърженици на древните истории.
Всичко е оставено на въображението – особено скритите поуки. А те както винаги най-важни.
Дебатите на тази тема сред изследователите на литературата не спират. Разкъсвани между описваните ужаси и поуката, която се извлича от историите, те правят аналог с евентуална видеоигра на същата тема, която би породила гнева на родителите. Но приказките на братя Грим са разкази за магията, основана на фантазията, което ги предпазва от анатемосване. Някои родители се страхуват да четат на децата си „Момичето без ръце“ или за хора бутани по стълби („Историята на младежите, които потърсиха страха“), но децата знаят, че това е измислица.
Преди две години Върховният съд на САЩ отмени решение на по-ниска инстанция за цензуриране на видеоигрите, заявявайки че сцени на насилие никога не са били регулирани. Като съдът се позова именно на приказките на братя Грим „Снежанка“, „Пепеляшка“ и „Хензел и Гретел“, в които има мрачни и кървави епизоди.
Но в крайна сметка приказките на братя Грим са вълнували поколения наред цели 200 години…, а може би ще го правят още 200…
За автора
