Арменското общество посреща ”Сурп Кеворк” с курбан и танци

Към днешна дата в Пловдив живеят близо 7000 арменци

Арменското присъствие на българска територия започва да се усеща от V век нататък. В началото общностите са съвсем малки. По време на Византийската империя през Тракия идват доста арменски военни. В последствие започват все повече да населват България, но организирани общности с църкви, училища и културни домове, се образуват чак в началото на XVII век.

Най-старите арменски общности са в Русе и Силистра, където през 1620 година е основана и най-старата арменска църква. Причината за това е, че арменците са пристигали в страната ни през Полша. През 1675 година се основава църквата в Пловдив. Султанът им е отдал една от осемте гръцки църкви със съдействието на съветника му, който също е арменец. Общността използва сградата до 1825 година. Заради старото строителство тя се разрушава изцяло и през 1828 година официално се появява Арменски Апостолически Храм „Сурп Кеворк“. Обикновено, както се случва и в Пловдив, в диаспората се действа по следния архитектурен модел – изгражда се църква, до нея училище и културен дом. Арменското училище в Стария град е на 186 години и е едно от първите светски училища в България.

Арменците идват от различни места, като най-мащабната вълна е през 1922 година по време и след Геноцида, когато те са се населили масово от Турция – най-вече от Малгара и Чорлу. Една от причините да изберат България е чисто териториална. Близостта на страната им вдъхва надежда, че след войната ще могат да се завърнат в родината си и да си върнат имотите. Другата е, че социалната ни политика е била много гостоприемна към бежанците и управлението ги е приело с отворени обятия.

Искам да изразя благодарност за това, че българската държавност в онези времена ни е приела като побратими. Затова и много малка част от нас са продължили другаде. Повечето са останали, защото са ни създали много благоприятни условия за живот, предвид, че не сме говорили езика. Днес нещата не се различават. През моите очи Пловдив е толкова културно разнообразен, че всеки чужд гражданин мигновено намира част от своята собствена култура в него и много адаптивно открива себе си. Неслучайно ние казваме на Пловдив „Малка Армения“, защото има много близки характеристики. Дори климата и времето са същите.“, казва Духовният пастир на арменската общност в Пловдив – отец Храч Мурадян.

Към днешна дата в Пловдив живеят приблизително 7000 арменци. На 27 септември те честват един от най-ценните си религиозни празници – храмовия празник на арменската църква „Сурп Кеворк“, известен ни като „Св. Георги“. По този случай ще бъде отслужена Света литургия от Негово Високопреосвещенство епископ Татев Акопян, а след края на тържествената църковна служба ще се извърши освещаване на мадаха. Ще присъства и новоназначеният извънреден и пълномощен посланик на Република Армения в България Негово Превъзходителство Армен Едигарян.

По традиция на празника се приготвя курбан. Върху посудата, в която се е варял курбанът, са отбелязвани датите, година по година, и от кое семейство е била дарение. Пловдивската църква може да проследи датировката от 100 години назад. Съдовете се използват и до днес, на всеки две години, след като се калайдисат. Курбанът се осветява и раздава, а много хора си взимат и от водата, в която се е варял и си я отнасят у дома, за да си сготвят нещо с нея. Това се прави за здраве, защото тя е благословена. Два пъти, откакто духовен пастир в Пловдив е отец Мурадян, с водата се е правил и пилаф.

Канят се и различни културни самодейни състави. За поредна година развлекателната програма е в ръцете на танцовите състави на Общоарменски Благотворителен Съюз „Парекордзаган” – Пловдив „Нърени“, „Астхигнер“ и „Йеразанк“. „Парекордзаган“ е най-голямата непартийна, благотворителна арменска организация в света. Ежегодно променя социално, хуманитарно, културно и образователно живота на над половин милион арменци в диаспората и още толкова в Армения. На 27-ми ще танцуват децата и младежите на клуба, които ще представят фолклорни традиционни танца от четири региона.

„Смятаме, че храмовият празник трябва да е многоцветен, изпълнен с жизненост и енергия, които препредават повече децата и младежите. Искаме да покажем разнообразието на арменската култура. Младежите ще направят пертбар – танц, в който се вдигат на двуетажна кула. Тя е символ за това, че арменците пазят и съхраняват ревностно своята вяра, религия и култура“, коментира председателят на ОАБС „Парекордзаган“ – Пловдив Хрипсиме Нирукян.

Различното между фолклорните танци на България и Армения е музиката. При арменците характерните инструменти са зурна, дудук, ченг, канун и други. Подобно на нашите, танците се различават спрямо различните райони.

Арменският народ е силно обединен около важните въпроси, които го засягат. Учен е да търси първо доброто у останалите. Осъзнава, че като етнос, има и позитиви, и предизвикателства пред себе си, но всеки дава своя принос към развитието на общността. Може би точно това го е съхранило като нация с над 6000-годишна история.

Вашият коментар