За фрагментарното учене и доверието

Как бебето научава своя роден език?

Как се научаваме да караме колело?

Нима това се случва буква по буква, дума по дума или с полу-завъртане на педала?

Винаги има един предварителен запас, който да се натрупа от дОсега с цялото движение или с целия поток на речта преди да се започне с отделния елемент.

Той е пасивно наблюдение на това как езикът се ,,случва” или как умението се практикува и се създава една ,,база данни”, които са още невидими и непроявени.

Така цялата личност първо пасивно опознава новата информация в поток и цялост и чак след това се започва с активиране на възприетото.

Колкото повече сме ,,потопени” в дадения учебен предмет с още и още затвърждаваща информация, преживяване и осъзната работа с малките части, които съставляват новото знание, процесът се автоматизира в нас.

Вече сме успели да изградим устойчива невронна мрежа и през тялото си да практикуваме и изразим новонаученото и усвоеното.

То е като айсберга, цялостното пасивно знание е под повърхността на водата.

Колкото повече се натрупват пасивни цялостни познания, толкова повече айсбергът се показва над повърхността.

За това и ефективното учене не се случва като отчитаме резултата от днес за утре. Това е дълъг процес на формиране на нова невронна мрежа, който укрепва все повече с времето.

Новите спортни и танцувални съчетания също винаги се въвеждат в цяла комбинация и после се разработват на малки сегменти.

В повечето учебни системи, обаче, царува идеята, че всяко начало на учебен предмет трябва да започва с отделни думички, а не с пълнозначна структура, така както се появява в реалния живот. Например речта, езикът, те винаги се използват в изречения, за да извършат функцията си. А първокласниците учат първо отделната дума и чак след това изречението. Основите на чуждия език се въвеждат също така, буква по буква и дума по дума и чак след това по-голямата смислова единица.

Set of alphabet worksheet on white paper illustration

Проф. д-р Лозанов, създателят на метода сугестопедия, описва този тип учене и усвояване като да се опитваш да нарисуваш цял слон, но се оказва, че в съзнанието ти са останали само две-три черти от целия слон. Те, обаче, не са свързани една с друга и не успяват да завършат цялата картина и в крайна сметка слонът го няма.

Когато в преподаването се тръгне от елементарната частичка, без да има контекст и досег с цялото,  ,,елементите, които по-късно се обединяват се запаметяват в центъра на съзнанието и вниманието, но сглобените части не могат да заместят цялото, то си остава цяло, но все пак сглобено”.

Източник: ,,Сугестопедия-десугестивно обучение” проф. д-р Георги Лозанов

Всъщност, този тип фрагментарно учене опира до задоволяване на недоверието ни, че ако усвоим първо малките сегменти, ще можем да виждаме по-бързо резултата от преподаденото и така ще надграждаме постепенно. Което звучи логично, но само донякъде.

Фактите как бебетата научават новото доказват точно обратното. Те винаги първо наблюдават как се ,,случва” или как се прави нещо и тогава започват да участват в него и лека полека го усвояват.

Резултатът обаче се забавя, когато чакаме да се натрупа критичният минимум от наблюдения и върхът на айсберга започне да се показва. Родителите също искат да виждат нагледен резултат, отлично покрити тестове, редове с преписани по десет реда нови думи, диктовки с отделни думички без контекст и т.н.

В крайна сметка, в края на годината, онези бързо отчетени резултати от петте научени думи ,,вчера” са доста по- краткотрайни, отколкото това, което се натрупва под ,,водата” при досега с цялото и чак тогава частното.

Можем да си го представим и така, върхът на айсберга е съзнаваната част от нас. Можем ли да подценим значението на потопената част от леда или несъзнаваното?

А вие как се научихте да карате колело?

Вашият коментар