Оркестърът на Държавна опера – Пловдив е един от малкото в България, които все още поддържат добро качество, въпреки кризата в цялата ни култура. Основният въпрос пред всеки, който е имал удоволствието да ги наблюдава, обаче е „Докога?“. Младите музиканти в пловдивската филхармония са все по-малко, като от състав от над 100 души, на пръстите на двете ръце се броят оркестрантите, които все още не са навършили 35 години. Най-младото попълнение в оркестъра е първият кларинетист Кирил Пенчев, който е на 25 години. Въпреки, че е завършил средното си образование в Щатите и продължава висшето си в сърцето на класическата музика – Виена, Пенчев се връща в любимия си Пловдив.
Искам да се развивам и да свиря тук, но за един млад музикант е почти невъзможно да се издържа само с оркестрантска дейност, убеден е Кирил. Той разказва, че по света е пълно с изключително талантливи български музиканти – когато си разглежда ученическите снимки му е трудно да намери някой, който е останал да живее и работи в България. Заплатите, условията, а и оценката на труда тук са коренно различни от тези по света и в момента няма как да останеш в България, колкото и да ти се иска, смята кларинетистът.
През Калифорния и Виена, обратно в Пловдив
Още в 10-и клас Кирил заминава да учи в престижната академия за изкуства в Idyllwild в американския щат Калифорния. Изпраща свои записи и го приемат със стипендия. Средното образование там е многопрофилно, но само в сферата на изкуствата – обучаваш се сред хора, които стават актьори, художници, посещават се галерии, ателиета, театри, виждаш как работят другите артисти. В училището е имало доста българи, като почти всичките – от Пловдив. Талантливи сме си, казва с усмивка Кирил.
След като си получил стипендия там, постоянно те следят как учиш, какви оценки получаваш, тъй като след като ти дават пари, очакват да проявяваш и съответното сериозно отношение, обяснява кларинетистът. Продължава образованието си в Indiana University Bloomington, от където получава т.нар. Performance Diploma. След това се мести във Виена, където отново получава пълна стипендия. Преди около две години обаче се връща в България и след поредица турнета става първи кларинет в оркестъра на Държавна опера – Пловдив.
За разликите в образованието в САЩ, Европа и България
Пловдивското музикално училище е изкарало достатъчно много таланти, няма нужда да се коментира, смята Пенчев. Според него проблемът в момента е, че децата не искат да се занимават с класическа музика. Трябва да се създаде организация, каквато Кирил е виждал по света – децата да ходят организирано по концерти, театри или изложби поне веднъж месечно. Тези малки неща могат да променят мисленето и изграждането на едно дете, което да получава обща култура и да може да избира това, което му харесва. В момента изборът е само чалгата, обобщава музикантът.
Idyllwild е интернационално частно училище, в което са събрани качествени преподаватели от целия свят. В цялото му образование учителите по кларинет са били евреи. Хубавото при тях е, че не ти спестяват забележките, когато правиш грешки, казва Пенчев. Това обаче помага, за да се изградиш като музикант. Ако трябва да избира, Кирил предпочита Европейското образование. В САЩ всичко е превърнато в бизнес – там един музикант би сменил своя оркестър само, за да получава повече пари – вместо 150, ще вземат 180 000 долара на година(няма печатна грешка, хиляди са). В Европа нещата са малко по-разчупени и ти оставят шанс за развитие в друга сфера, ако решиш, че това не ти харесва, посочва Пенчев.
„На Античния има някаква тъпа опера“
Ходенето на концерти още като дете ще помогне и за цялостното изграждане на публика. Не може един 18-годишен човек да не знае как изглежда тромпет или валдхорна. Кирил разказа как докато е пътувал за един от летните оперни спектакли в маршрутката е дочул разговор две тийнейджърки, които са коментирали навалицата около Стария град. „Какво има на Античния?“, попитала едната – „Някаква тъпа опера“, отговорила ѝ нейната приятелка.
Операта и класическата музика са прекалено сложни да бъдат разбрани, обяснява Кирил Пенчев. Чалгата е лесна – ритмите, тактовете, мелодията, текстът – всичко това е лесно. В класическата музика се изисква да си по-ерудиран, да внимаваш, да имаш търпение. Ако слушаш една симфония от 4 части, не може да чуеш само първата част и да кажеш – „А, това ми харесва“. Трябва да имаш търпение да изслушаш цялата симфония, да я разбереш, да помислиш – това композиторът е взел оттук, това оттам.
Образоването на децата в музиката може да помогне не само в самата музика – това ще ги научи и да мислят. Така го правят навсякъде в Европа – споделя личните си впечатления Кирил, – където е задължително да се посещават концерти. Преподавателят му във Виена, първи кларинетист на Виенската филхармония, разказвал как постоянно цели училища организирано посещават концерти, което е задължение. Изборът на програмата за ученици е и по-различен, музиката и отделните инструменти се показват по по-лесен за възприемане от децата начин.
Джон Уилямс или Густав Малер
Популярните концерти, валсове, полки обаче са „чалгата“ на класическата музика, казва на шега Кирил. Нивото на публиката е паднало в последните години и това е начинът да се доведат нови хора в залата. На коледно-новогодишните концерти залата е пълна, но ако после свирим Густав Малер, никой няма да дойде, защото е по-сложен, по-труден за разбиране. След такъв „популярен“ концерт обаче някой може случайно да се обърка и да дойде и на нещо по-интересно, смята Пенчев. В крайна сметка трябва да има всичко за всякаква публика, добавя той.
В Щатите например много малки американчета искат да свирят на валдхорна. Инструментът се използва във филмовата музика и заради това децата започват да се учат на него, разказва Кирил. На запад се обръща повече внимание на детските концерти, няма толкова много „популярни“, казва той. Разбира се има ги и популярните – всички знаем за Новогодишния концерт на Виенската филхармония. Само за него първият кларинет на оркестъра, например – учителят на Пенчев – получава 5000 евро.
За качеството на българската класическа музика
Истината е, че в България няма професионална филхармония, смята кларинетистът. Според него, ако се съберат най-добрите музиканти от страната, може и да се организират 1 или 2 оркестъра. Качествените музиканти са избягали в чужбина, но не защото не им харесва тук, казва Кирил. „И на мен ми харесва тук, аз си обичам Пловдив, но тук никой не зачита и заплаща подобаващо труда ти“, убеден е Пенчев.
Условията също са фрапиращи – един фагот, разказа Кирил, струва минимум 15 000 долара, а със заплатата си един млад музикант е невъзможно да си го позволи. При тези условия нивото ще пада постоянно надолу, убеден е Пенчев. „Фаготите свирят на 40-годишни инструменти, на които в едно западно училище дори не биха ти позволили да се учиш“, казва той. Дървените духови инструменти имат малки детайли, които трябва да се подменят често. При кларинетите, например разходите за т.нар. платък е около 50 лева – за кутия, от която се изкарват 3 и се подменя всеки месец. Ако заплатите на музикантите се увеличат и вземат по около 1200 лева, нивото ще се вдигне много и голяма част от тези, които отиват в чужбина, ще си остават тук, категоричен е Кирил.
Залата, в която Държавна опера – Пловдив свири също не отговаря на условията, които подобават за класическа музика. Акустиката е изключително лоша, разяснява кларинетистът и дава за пример много от цигуларите, които не могат да чуят концертмайстора, звукът глъхне в залата, отделните групи също не могат да се чуят.
Пловдивският оркестър държи добро ниво за България, но в Европа отстъпваме много и основната причина е финансовата, убеден е Пенчев. Желание има, но всичко е пари. В крайна сметка най-важното нещо за един музикант, за един човек на изкуството е да може да изразява себе си.
Да изразяваш индивидуалност в симфоничен оркестър
Сериозно предизвикателство е да се научиш да свириш с колегите си, да филираш фразата, да правиш артикулация, както флейтата, обоя, фагота. Правенето на една симфония е изключително трудно нещо и всички трябва да работят заедно. Всички учители обаче ти казват, че първо трябва да се научиш да свириш със себе си, а после – с останалите, заявява Кирил. А най-лесно е когато имаш соло, тогава най-свободно можеш да покажеш какво можеш.
Любимият му период в музиката е Романтизма, а любими композитори – Чайковски, Шостакович. Сякаш българите разбираме по-добре руските композитори заради славянската ни връзка, смята той. Балетите на Чайковски са изключително красиви и истинско предизвикателство за един кларинетист, добавя още Пенчев. Той обаче слуша всякаква музика – без чалга и най-тежкия метъл. Сложни музикални форми и произведения, които те карат да мислиш, ги има и в рока, и дава за пример Дрийм Тиътър.
Кирил Пенчев завършва с думите, че обича Пловдив и България и иска да се развива тук. Всеки музикант, а и всеки човек обаче търси мястото, където хората оценяват неговия труд. И ако ситуацията в България продължи да бъде такава, вероятно той също ще потърси късмета си в чужбина, като куп други талантливи наши музиканти – концертмайстори на Виенската филхармония(която може да чуем след няколко дни в Балабановата къща), на Метрополитан опера(която можеше да чуем през месец май) и още редица други успешни наши таланти.
За автора
