От първите дни, в които можем да броим човечеството за някаква цивилизация, до днес, хиляди неща са се променили – езикът ни е различен, нравите ни, поведението, облеклото и храната ни са различни… От хиляди години обаче хората живеят заедно в общества, в градове, строят си собствени домове, които да са им удобни приживе(а и след това), наслаждават им се и оценяват тези, които са построили това, в което живеят. Хората прекарват най-голямата част от времето си в сгради, а дори през останалото време обикновено са в градове, обградени от други постройки, улици, площади, паркове и градинки – всичко това измислено с артистичните умове на хората, изградили нашата цивилизация – архитектите. Изкуството е това, което ни отличава от животните, а архитектурата е изкуството, което най-често попада в нашето ежедневие. Всъщност, постоянно.
Всеки първи понеделник на октомври светът отбелязва Деня на архитекта.
Считаният за първи известен в историята архитект е Имхотеп. Преди около 4500 години той построява една от първите ни известни пирамиди. Величието на творението му е най-вече в това колко изпреварва времето си. Всички останали учени… Не, всички останали имена, които сте чували в учебниците си по история до около 500-ата година пр. Хр.(т.е. около 2000 години след Имхотеп) за свързани с различни войни, царе, герои, избивали други, за да завземат различни земи. Имхотеп е учен, мислител, архитект. Комплексът, който той създава за своя цар Джосер, поставя основите, от които хиляди години по-късно ще крадат идеи гръцки и римски негови наследници – както идеи за изкуството му, така и за математика, физика и какво ли още не.
Класическата архитектура на Древна Гърция хилядолетия по-късно поставя рафинираните фундаменти, върху които се изгражда цялата съвременната архитектурна мисъл(поне до началото на 20-и век). Трудът „Архитектура“ на римлянина Витрувий събира на едно място знанията, на които се оповават строителите на всички красиви камъни, които гледаме по туристически картички из цялата Римска империя. Всъщност замислете се върху това – какво знаем за тези мистериозни наши предци, какво гледате, когато отидете на екскурзия в Италия, Египет, Перу или Китай. Няма я отлитащата музика, изгубени са картините на древните артисти, театърът им го няма. Гледаме и се наслаждаваме на архитектура. Това е основното наследство, което ни оставят древните цивилизации.
Т.нар. Тъмни векове след падането на Римската империя са малко преувеличен мит, за който всъщност е виновна архитектурата. Цивилизацията, развитието на хората не спира, просто тръгва по един друг път. Хората обаче много време смятат, че всички в Европа са били тъпи викинги, тъй като архитектурното наследство отсъства за 6-700 години. И сред основните причини за това са, че след Константин дълго време хората строят дървени постройки, които се разрушават лесно, преди някой да се сети да направи каменна островърха арка. Която пък създава стилa, заради който хиляда години по-късно ще се пръкнат милион черни хеви-метъл банди и малки момичета ще си слагат обеци навсякъде и ще се наричат „емо“. Пак архитектурата е виновна…
Няколко крачки след готиката отиваме в най-експлозивния, що се отнася до наука и любопитство у хората период – Ренесанса. И какво се сещате, когато чуете, например, Флоренция? За Макиавели? За някоя картина в галерия Уфици? Едва ли – първият образ, който изниква в съзнанието на хората обикновено е куполът на църквата на Брунелески.
Архитектурата е това, което описва един град – защото една сграда и един град са взаимно свързани завинаги. Една картина, една скулптура, един човек – те винаги могат да сменят местоположението си, предназначението си, иделогията си. Но сградите оставят завинаги там, където са построени – сред хората, с които е живяла винаги.
Можем да прескочим още 500 години напред и на северозапад до Париж. Само със споменаването му и в главата ви изниква образът на Айфеловата кула, нали? Поредното архитектурно чудо, което омагьосва въображението ни вече малко повече от век. Австралия, Сидни? Първият образ в главата ви? Операта, Йорт Утсон. Билбао, бързо! Музеят за съвременно изкуство на Франк Гери…(ок, тук може би някой ще си представи футболния им отбор, но схващате идеята).
Нито едно от тези архитектурни творения – от пирамидата на Джосер от Имхотеп, до Гугенхайм музей на Франк Гери не са просто подредени камъни или купчина смачкан метал(макар и на много хора да им прилича на това). Зад всяко от качествените архитектурни творения или градоустройствени планове, от които сме обградени всеки ден – в Пловдив, в София, в Русе, в Димитровград, а има и по другите градове, е вложена мисъл, идея не просто за естетическа наслада, а и за да ни е удобно, приятно, а напоследък все по-често се преценят и неща като цена на поддръжката и природосъобразност. Всеки детайл от сградите, които обитавате е важен, над него е мислено и не е сложен случайно. Към това изкуство трябва да се отнасяме с уважение – да си санираш червената фасада и да я боядисаш оранжева, или да махнеш дървената дограма на възрожденската си къща и да ѝ сложиш алуминиева е като да извадиш очите на Мона Лиза и да ѝ сложиш сини очи и пиърсинг на носа.
Разбира се, по света е пълно и с малко по-странни примери на градоустройство, за които е трудно да се каже, че са качествена архитектура, като фонтанчето на Витошка на Петър Диков. Но историята поне е доказала, че с времето качествените неща, като например кино Космос в Пловдив остават, защото хората ги разбират, обичат и – макар и трудно – ги пазят(е, за съжаление, някои се губят). Грозните неща обаче падат и на тяхно място се появява нещо от следващото поколение.
Уважавайте и ценете архитектурата – най-приложимото в нашето ежедневие изкуство, изкуството, с което се сблъсквате всеки ден. И поздравете приятелите си архитекти.
За автора
