Големият взрив, дал началото на нашата Вселена и името на симпатичен американски сериал, се е случил преди повече от 10 милиарда години. Няма обаче никакъв начин да знаем кога точно се е случил като дата, тъй като тогава не е имало Земя и някакъв календар, по какъвто да отбележим момента на взрива. За втория най-голям взрив* обаче имаме изключителни подробности, като неговата дата – 30 октомври 1961, час – 11:32 Московско време, и място – остров Нова Земя край Арктическия кръг.
Руската империя и естественият ѝ наследник СССР са царе на огромните неща – огромни армии, паметници, замъци, какво ли не. В три неща обаче са наистина "Царе". През 16 век руснаците създават огромно оръдие – Цар пушка. Топът тежи 40 тона и на теория може да изстрелва гюллета с диаметър 890 мм(или 89 сантиметра). Всъщност такива, каквито са показани до оръдието в Москва, не могат да бъдат използвани. Оръдието никога не е влизало в битка, но ако някак си влезе в практиката, може да се напълни с по-малки метални предмети. В крайна сметка то е напълно непрактично.
Два века по-късно, руснаците се обръщат към вярата, а не към оръжията. През 18 век създават „Цар Камбана“ – висока 6 метра и тежаща 200 тона, това е най-голямата камбана в света. Тя отново обаче е напълно непрактична, никога не е окачвана в църква и в крайна сметка се пука, когато по време на пожар е обляна с вода. Руският гений.
След още два века, през 20-и, вече Съветският съюз отново се връща към силата на оръжията със същата любов към мегаломанията. Общоизвестен е различният подход на руснаци и американци към един проблем. Едните са груби и директни, докато другите търсят решението с повече техничарство и напредък в науката. Така американците развиват до перфекционизъм далекобойните си ракети с ядрени глави, които могат да поразяват цели с абсолютна точност.
Решението на изостаналите в тази точност руснаци е просто да увеличат радиуса на пораженията, които едно оръжие може да създаде. Така се стига до Цар бомба. Най-големият взрив, произведен от човешка ръка. Цар бомба е с приблизителен тротилов еквивалент от 50-58 мегатона. Общата сила на взривовете, изравнили със земята Хирошима и Нагасаки, убили над 200 000 души, е около 1500(хиляда и петстотин) пъти по-малка. Всъщност оригиналният дизайн е предвиждал Цар Бомба да бъде два пъти по-мощна, но поради куп съображения съветските инженери са сменили уранови елементи с оловни, намалявайки силата на ядрения взрив.
Самият тест е наистина впечатляващ. Ударната вълна обикаля три пъти земното кълбо. Облакът-гъба достига 64 км височина(връх Еверест е 9 км), достигайки мезосферата. Тестово селище на 55 км. от мястото на взрива е напълно унищожено. Предполага се, че напълно развит модерен град би бил напълно разрушен е в радиус от 35 км.
Също като предните два мегаломански руски проекта, Цар Бомба обаче е непрактична за реалните условия. Освен огромните трудности при пренасяне на бомбата, тя(поне в оригиналния си вариант – 100 мегатона) може да бъде хвърлена само от екипаж-камикадзе. Самолетът просто няма да има време да избяга достатъчно далеч от ударната вълна. Тя би създала и огромен радиоактивен облак, който ще има ужасяващи негативни последствия за цялата планета. 100-мегатоновата Цар Бомба, която за щастие не вижда бял свят, е практически Doomsday Device, който сам би затрил човечеството.
Идеалистичната представа е, че това е върхът на лудостта на Студената война. Утопията е, че съветският лидер Хрушчов се вразумява от бомбата и решава да спре надпреварата със САЩ за по-големи, по-мощни и повече ядрени оръжия. Не, лудостта продължава – непрактичността на Цар Бомба кара Съветския съюз да се обърне към план Б, в който също са майстори – когато не можеш да го направиш огромно, направи огромно количество от по-малки. В края на 70-те години СССР надминава САЩ по брой ядрени глави, в период в който американците ги намалят. Постоянното създаване на още и още бомби спира чак с Горбачов и залеза на Съветския съюз.
Днес Светът вече е подписал Договор за неразпространение на ядрените оръжия. Част от него са ядрените сили САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Неподписали, но също с ядрени оръжия разполагат още Индия, Пакистан и Северна Корея, смята се, че такива има и Израел(дори да няма, при нужда сме сигурни, че САЩ биха им осигурили). Най-достойни за уважение обаче са ЮАР, които са развили своя ядрена програма и са имали бомби(вероятно именно заедно с Израел), но след падането на апартейда ги разглобява през 1991-а година.
Един от създателите на Цар Бомба – Андрей Сахаров, става част от огромната група учени, борци за наука за мирни цели. Активист за правата на човека в Съветския съюз, той е редовно репресиран в кариерата си, арестуван през 1980-а и заточен в затворническия град Горки. Нобеловата награда за мир през 1975-а година е присъдена на Андрей Сахаров, но е приета от жена му Елена Бонер, също активист за човешки права. Сахаров, авторът на най-великата руска бомба, няма право да напуска Съветския съюз.
* – с цел да е по-забавна статията игнорираме безбройните и постоянни космически ядрени взривове по звездите и няколко изригвания на вулкани
Културен съвет: Вместо два-три епизода на The Big Bang Theory, отделете време и гледайте страхотната пародия на Стенли Кубрик, един от най-великите филми, който успешно пародира едновременно Студената война, нацизма, комунизма и дори следвоенните САЩ – "Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb".
За автора
