Една от най-известните творби на Стефан Лазаров Костов „Женско царство“, режисирана от Мариус Куркински, бе поставена снощи във Военния клуб в Пловдив. Иронията, сарказмът и цялостната пародийна визия на спектакъла ме накара да се смея през сълзи, но и да се замисля над вечната борба между половете.
Всъщност в нашето съвремие това разделение в голяма степен се е размило, превръщайки мъжете и жените в равноправно отговорни лица в къщните задължения. Женската еманципация, многократно критикувана и иронизирана от мъжкото съсловие, всъщност доведе до премахването на стереотипното разделение на мъжка и женска работа. Но дори това да е част от световното човешко развитие, не винаги можем да възприемем единия пол в нетипична за него визия, маниери и поведение.
Сюжетът на пиесата ни пренася в далечната 1931 година (или някъде там), когато разделението на задълженията било точно, ясно и не търпяло провал. С тази разлика, че след дълги години слугуване на мъжете, жените получили силата и правото да нареждат какво да се случва. Мъжете били принудени да вършат всичката къщна работа и да гледат децата, а когато не се справят с поставените задачи – наградата е здрав бой. Естествено в основата седи любовта между двама млади (Рада и Стоян), помрачена от злата и обезумяла кметица, изпратила мъжа си в манастир и поискала красивия Стоянчо за съпруг. Преминаваме през мъжки страх с женски елементи, кражба на жених, женско пиянство, налагане на мнение и употреба на сила… А за финал осъзнаваме, че властта действа еднакво на всички хора – и мъже и жени. Най-важното е да немерим сила в нас и да простим неправдата. А любовта? Тя винаги побеждава!
Актьорите, които допринесоха за доброто ми настроение и за дългите размисли за пътя, който е извървяло човечеството в уважението един към друг са: Стелиян Николов, Иванка Шекерова, Петър Влайков, Лазарина Коткова, Димитър Атанасов, Николета Малчева, Стефан Цирков, Иван Благоев, Никола Ефтимов, Светла Рудева, Ева Васева.
Снимки: „Програмата“
За автора
