Поради растящия брой на мигрантите в света, през 1990 година се приема Международната Конвенция за защита на правата на всички мигриращи работници и техните семейства. Според ООН, броят на хората, напуснали родината си, е нараснал от 154 милиона през 1990 г. до 232 милиона през тази година. Традиционно, денят се отбелязва чрез разпространяване на информация за човешките права и свободи, които те имат.
Според статистически данни на ООН, малко над половината от мигрантите живеят в 10 страни. Сред тях САЩ са на първо място с 46 милиона, следвани от Русия, където живеят 11 милиона мигранти, Германия – 10 милиона, в Саудитска Арабия – 9 милиона, а в ОАЕ и Великобритания – осем милиона. След тях се нареждат Франция, Канада, Австралия и Испания, които са приели по 6 милиона имигранти.
От икономическа гледна точка, мобилността на хората в трудоспособна възраст е важен фактор за намаляване на безработицата. Когато обаче миграцията е вътрешна, тя може да причини обезлюдяване на цели региони и съответно силно влошаване на икономическото им състояние.
Как влияят мигрантите върху икономиката? Натоварват ли я всъщност? Всъщност не. Според проучване, пребиваващите не се възползват от социалните системи в държавите, в които са отишли, освен това имат и по-малка вероятност да получат обезщетения за инвалидност или безработица. Те плащат повече данъци и социални осигуровки, тъй като обикновено те са по-млади и по-активни икономически, отколкото работната сила на дадената приемаща държава.
Основният мотив за преместването в друга страна най-често е именно търсенето на работа. Само 0,7 % от мобилните граждани са неактивни.
За автора
