Що е то Пазарен подбор? Как един предприемач селектира кои производители да ползва? Каква информация носят цените? Отговорите на тези и още свързани въпроси четете в днешната тема на поредното издание на ИкономиКафе – рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив.
Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса и ви провокира да се поровите по-навътре в нея, в края на всяка статия ще ви предлагаме и набор от книги, които може да откриете в Икономическа библиотека, в които да намерите много по-пълна информация по въпроса. По днешната тема за пазарния подбор пише Георги Стоев:
В конкуренцията, пазарният подбор определя най-подходящата селекция от производители, които да обслужват потребителите.
Под "най-подходяща селекция" разбираме срещата, съревнованието, сблъсъка и резултата от тази среща на онези предприемачи (били те фирми или индивиди), които добавят най-много стойност при най-малък разход на ресурси. Следователно процесът на пазарен подбор е непрекъсната промяна на ефективността на използване на наличните ресурси, като положителните ефекти от това засягат всички, дори тези, които не са издържали на конкурентния натиск на даден пазар и им се е наложило да излязат от него.
На пазара продавачите и купувачите се срещат, за да изразят своите предпочитания чрез цените, на които се съгласят да разменят. Цените са най-важният информационен механизъм на връзка и действие на пазарния подбор. Ако нарасналото търсене на дадена стока и услуга води до нарастване на цената, по-високата цена е сигнал, че повече стоки и услуги от дадения вид следва да бъдат произведени и съответно могат продадени. При намаляването на търсенето и цените, резултатът е обратен.
Освен че пренасят бързо информация, цените определят и стимулите за поведение в производството и предлагането. В условия на планова икономика информационната роля на цените е заменена със заповед, а заплахата от наказание е изместила стимулите. Пазарният подбор в такава икономика е невъзможен и това води до неефективност и обедняване.
Пазарен подбор (market selection) може да се приема като термин, който заменя концепцията на Шумпетер за съзидателно рушене (creative destruction). Новата концепция носи същото значение, но е изчистена от съпътстващите отрицателни смисли и донякъде моралното звучене на старата.
Съзидателно рушене все пак е целенасочена дейност (и поради съзиданието, и заради разрушението). Като действието има цел, като случване на пазара, то е и целерационално и донякъде му липсва цел и разум, доколкото не всичко, което може да се предвиди или предусети от "гледището" (намеренията, желанието и плановете) на отделния предприемач или фирма е онова, което ще се получи в крайна сметка като резултат от съревнованието.
Пазарният подбор, дори само в аналогията си с Дарвиновия естествен подбор, е описание на спонтанно случване, а не на целенасочено действие. Фундаменталният принос на този подбор по отношение на обяснителните начала на икономическото мислене е, че той показва по емпирически достоверен начин (т.е. издържа на проверката на наблюдението и житейски и практически установимите факти), че целерационалността (планирането, предвидимостта и пр.) на равнището на частта, не противоречи на обстоятелството, че на равнището на цялото (пазара, дадената икономика, световната икономика) е налице по-скоро ирационалност (непредвидимост и невъзможност да се планира). Първото даже предполага второто.
Подборът донякъде ни позволява да разберем и пазара. Пазарът е мястото, където се извършва съревнованието на различните предприемачи, предлагащи своите услуги и стоки с цел предоставянето им на онези, които ги търсят. Пазарът е среща на търсенето и предлагането. Той е мястото, пространствената, географската или стопанската област, където размяната и конкуренцията определят цените и тласкат цените на подобни стоки услуги към една единна цена (нагаждана към качеството и другите фактори, оказващи въздействие върху разходите). Колкото по-подобни са цените, толкова повече областта е единен пазар….
(край на първа част)
1) Виж книга І и ІІ на: Адам Смит. Богатството на народите. Изследване на неговата природа и причини. София, Партиздат, 1983, с. 5-364.
За автора
