Не става въпрос за това да изкарвате по-високи оценки на изпитите. Става въпрос за стремежа към научно знание, търсене на истината и разделянето ѝ от измислиците. За това да се научим на критично мислене(което не значи да си негативен), скептицизъм(не значи да отричаш всичко) и проверяване на идеите с опит.
Медиакафе започва нова рубрика, съвместно с един чудесен научен блог, който предоставя по съвсем достъпен и пълноценен начин различни теории(което не значи „недоказана идея“) от математиката, биологията, физиката и други свързани дисциплини. Всеки вторник ще ви запознаваме чрез статия с различна научна тема, която да обогати знанията ви.
Трябва ли ни истината? Необходимо ли ни е научното познание, след като може просто да отидем до магазина и да си купим последното му достижение? Наистина, можем да живеем и без него. Но тогава по какво ще се различаваме от еволюционно по-изостаналите си събратя от животинския свят, които се задоволяват само с “онези три неща”?
Ние вярваме, че това, което ни отличава от тях е че можем да повдигнем глава от паницата, да се огледаме наоколо, че и нагоре, към звездите и да си зададем въпроса: ”Защо?”
Готовността, дори радостта, с която някои прегръщат поредното “опровержение” на науката е заради самоуспокоението и облекчението, че е приемливо да си тъп и мързелив, че до истината има и лесни пътища, без математика, без учене и без мозъчен напън.
Да, ама не! Няма лесно, но повярвайте, като се изкачим малко по-високо , гледката е по-красива. Защото ще открием много красота и когато вникнем в устройството и механизмите на природата. Защото в тъканта на Вселената има много симетрия, хармония и красота, т.е. – математика.
Започваме със статията за метода, дал името на блога и рубриката: Бръсначът на Окам. Епонимът Уилям Окам е философ и францискански монах, живял в пълна бедност, дал един от основните принципи на науката – поне до средата на 20 век, когато се появява нов, модерен метод на разсъждение – морфологичният анализ. Какво всъщност представлява Бръсначът на Окам, как да го използваме и къде намира приложение? Заповядайте:
“Не умножавай същностите повече от необходимото“ (Entia non sunt multiplicanda praeter necessitatem или sine necessitate)” – това е най-популярния вариант на принципа, наречен на името на Уилям Окам(Wilhelm of Ockham, живял края на 13-ти, началото на 14-ти век).Уилям е живял като философ и францискански монах, благочестив човек, приел насериозно обета за бедността. Това означава, че е живеел само с това, което му е било абсолютно необходимо. Възможно е, с този начин на живот да се обясни пристрастността към тази идея.Тя е формулирана в трактатите му като: “Безполезно е да влагаш в нещо повече, ако можеш да го направиш с по-малко”.
Всъщност този принцип, наречен “принцип на достатъчното основание” е известен още от времената на Аристотел, който е написал “Природата работи по най-краткия възможен начин”. Така или иначе днес се свързва с името на английския францискански монах Уилям Окам.
Има и други варианти на Бръснача Окам – например варианта на Албърт Айнщайн: “Правѝ нещата толкова просто, колкото е възможно, но не по-просто.” и на Вернер фон Браун “Прогресът е пътят от примитивното през сложното към простото.”
Доказателството
Руският математик Мирослав Войнаровский, работещ в граничната област между математическата логика и психологията представя в сайта си Психологика доказателство за верността на принципа на Окам. Доказателството е представено посредством прости логически и аритметични операции(вж. По-долу)
…С прости замени на едни думи с други, означаващи почти едно и също можем да стигнем до: “Не е необходимо да се умножават същностите повече от необходимото”. Наистина, не е доказано кой знае какво – самото правило си е нещо тривиално, просто леко замаскирана тавтология A = A. Но това, че някой се е хванал да го докаже с методите на формалната логика е чудесно.
Речник на скептика
Скептиците са хора, които са склонни да вярват само това, в което може да уверят от собствен опит или може да бъде доказано научно. За тях Бръсначът на Окам е основен инструмент на мислене.
На скептиците, твърди и не толкова твърди, бих препоръчала един сайт – Речник на скептика, създаден от Робърт Карол (Robert T. Carrol). Той е истинска енциклопедия на здравия разум, пълен с подробна информация за всички видове свръхестествено, окултизъм, паранормално и псевдонаучни идеи. Азбучникът му съдържа около 400 определения, обяснения, аргументи и дискусии на различни теми, от акупунктура до зомбита – една наистина безпощадна сеч с Бръснача на Окам.
Религията като обект за бръснене
Самият Окам, един очевидно набожен човек, може би не съзнавайки, успява да разреши един важен проблем на неговото време: разделянето на науката и религията. Неговата идея, от една страна, предполага да се оставят опитите да се обясни с научни или логични средства всичко свързано с религията, а от друга – да се изоставят от научните обяснения на света религиозните аргументи.
Окам категорично е отричал съответствието между човешките представи и метафизичните същности на явленията. За разлика от Платон, който е считал нещата за съвкупност от свойства, Окам е считал, че свойствата на нещата са резултат от човешките възприятия. Според Окам има само явления, а обобщенията под формата на закони, не съществуват, те се формират в нашите умове, но не отговарят на нищо реално. И наистина – червено, топло, меко или влажно са понятия, които не съществуват самостоятелно, несвързани с нещо реално.
Според Окам, всички общи понятия, универсалии, извлечени от човешкия ум с емпирични наблюдения, не са изначално съществуващи идеи на Бога, в съответствие с които той работи, защото Бог е свободен да прави каквото си иска, където си иска и когато си иска.
Окам е отричал възможността за преход от рационално разбиране на фактите на този свят до някакви изводи за съществуването на Бог. Затова, когато науката прибягва да обяснение на каквото и да е (да речем еволюцията) до идеята за Бога (или Интелигентния дизайнер), трябва да признае, че нищо не разбира от това явление, защото идеята за Бога е самодостатъчна, за да обясни каквото и да е.
Няма нужда да се приписва на Бога, че той се ръководи от някакви правила. Ако те съществуват, те са непостижими за нас и следователно, все едно, че ги няма….
Има още: Прочетете цялата статия.
За автора
