Последните странни предложения за промени в избирателния кодекс, свързани със задължителното гласуване, ме накараха да си припомня няколко различни сценария на тази тема. Всъщност – този филм сме го гледали… е не точно ние (поколението, родено 80-те и 90-те години на ХХ век), но пък нашите родители със сигурност.
Представете си ситуацията, в която си спите дълбоко в неделния ден, дори почти непробудно, защото така сте се напили през предната вечер, че сега не можете да си повдигнете главата. И това нямаше да се случи, ако не беше глупавият „ден за размисъл“, в който заведенията не продават алкохолни напитки. Това ви е принудило да задоволите импулса за съботни забавления в домашна обстановка, с дядовата ракия по чашите. А тя по традиция е „скоросмъртница“… И ето, че сега някой старателно забива пирони в главата ви с тежки и ритмични удари – чук, чук, чук… Изведнъж, чувате как се провиква името ви, а когато ставате да видите кой е, намирате двама сърдити полицаи, готови да ви отведат до избирателната секция дори по бели гащи, за да упражните правото си на глас.
Този мач България вече го е играла и резултатите от него не бяха никак добри. Всъщност доведоха до отвращение от това действие, незаинтересованост, а оттам и повишаване на корупционните практики с купуването на гласове. И може би въвеждането на задължителното гласуване ще доведе до още по-големи такива. Сега се наблюдава едно леко повишаване на гражданската активност и отговорно ходене до урните (в по-голямата част от хората, които упражняват правото си на глас), но хващането за ушите и мъкненето до урните ще има само негативен ефект.
И без това вече всеки си има идентификационен номер (ЕГН-тата), остава да ни имплантират по един чип или баркод на китка и да ни следят не само чрез мобилните телефони… Големият брат ни наблюдава и бих добавила – контролира.
Но очевидно българските политици или не искат да се учат от историята, или нямат необходимия капацитет да направят връзките и аналогиите, или са напълно наясно какво правят. Може би са прекалено изплашени, че обществото ни се пробужда и започва да има адекватна гражданска позиция, че се опитват да приложат странни психологически методи, с които да върнат удобното за себе си статукво.
Това, което действително е хубаво да се направи е не да се въвежда задължително гласуване, а да се проведе, една или повече, образователни кампании, с които да се информират гражданите как действа избирателната система в България. И как всъщност всеки един глас е от значение, защото колкото повече хора са отишли да гласуват – толкова по-малко ще бъде влиянието на купените гласове, защото необходимите такива за заемането на един депутатски мандат, ще бъдат значително повече…
Но кой да чете…
За автора
