Доста често напоследък чуваме за термини като "социално предприятие" или "социално предприемачество". В общественото пространство обаче няма единно мнение какво представляват точно те. По-детайлен поглед по този въпрос е темата на поредното издание на рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив.
Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. По днешната тема пише Мирияна Митева:
Напоследък термините „социално пресприемачество“ и „социално предприятие“ добиват все по-голяма популярност. За много хора терминът "социално предприятие" все още е доста неясен. Проблемът с тълкуването произлиза от факта, че все още не съществува единна дефиниция. Определението за „социално предприятие“ варира според действащото законодателство в различните държави, както и според традициите в социалния сектор, а в някой случаи такова въобще липства или не се използва. В Белгия, въпреки законно приетата единна дефиниция за „социално предриятие“, в трите административни региона се прилагат собствени определения за „социално предприятие“.
Но какво всъщност представляват социалните предприятия? В българското законодатество не присъства дефиниция на термина „социално предприятие“ или „социално предприемачество“. Дефиниции на социални предприятия можем да открием в редица стратегии и политики за насърчаване, както национално, така и на европейско равнище. Общото разбиране за „социално предприятие“ е юридическо лице, което използва пазарните механизми за справяне със социални проблеми, като реинвестира печалбата за социални цели. „Националната концепция за социална икономика“ на Министерството на труда и на социалната политика от 2011 дава сленото определение :
„Социалните предприятия регистрирани по Закона за юридически лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) са неправителствени организации, развиващи стопанска дейност с изразен социален ефект спрямо лица от уязвимите групи в най-широк смисъл: подобряване на жизненото им равнище, осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и/или други форми на пряка подкрепа, чийто краен резултат е активното им социално включване.“
Тук възниква и друг проблем с тълкуването на „изразен социален ефект“, защото това е доста обширно понятие – намиране на трудова заетост, предлагане на стоки и услуги на преференциални цени, интегриране и много други, включени в многото статегии и програми за насърчаване. Това до голяма степен включва всички допустими от закона стопански дейности на юридическите лица с нестопанска цел, което повдига въпроса дали всички нестопански организации, извършващи стопанска дейност могат да се определят като „социални предприятия“.
Според ЗЮЛНЦ, нестопанските организации имат право да извършват допълнителна стопанска дейност, пряко свързана с основната им дейност, като обема на стопанската дейност не трябва да надхвърля този на нестопанската (няма ясни критерии как се всъщност се измерва обема дейностите). Ако се вземе предвид фактът, че много нестопански организации развиват стопанска дейност, вероятно заключението трябва да бъде, че социалното предприемачество в България е много добре развито. Но на практика елемента „предприемчивост“ липсва в повечето от организациите. Това означава, че при повечето организации липсват социалните иновации, т.е. новите подходи към социалните проблеми, а усилията са главно съсредоточени в произвеждането на стоки или предоставяне на услуги с цел еднократно набиране на средства за дадена кауза.
Много от хората смятат, че социалните предприятия не могат да бъдат достатъчно ефективни и конкурентоспособни и считат, че компаниите с корпоративна социална отговорност (КСО) разполагат с по-голям ресурс за изкореняване на социалното зло, което обезсмисля идеята са социалното предприемачество. „Креативният капитализъм“ е друга форма на КСО, спомената за първи път в реч на Бил Гейтс на от трибуната на Световния икономическия форум в Давос през 2008. Основната идея на креативният капитализъм е инвестиране на ресурси, включително и човешки ресурси, на водещи компании за справяне със социалните проблеми, както и продажба на преференциални цени в развиващи се страни. Проблемът с КСО и „креативния капитализъм“ е в това, че ресурсите, които комапниите биха могли да отделят силно зависят от успеха на компанията. Във времена на криза едва ли може да се очаква компаниите да имат възможност да подпомагат каузи, след като трябва да мислят за собственото си оцеляване, което превъща КСО и „креативния капиализъм“ по-скоро в сезонни, отколкото устойчиви инициативи. В това отношение социалните предприятия могат да предложат устойчивост, тък като за тях това е основна цел, а не странично занимание.
Трудно е да се определи кога се ражда първото социално предприятие. Въвеждането на термина „социално предприятие“ се приписва на Уилям Дрейтън, и става популярен през 70-те и 80-те години, но самата идея се ражда много по-рано. Някои смятат, че социалните предприятия възникват с появата на ранните организации за взаимопомощ и успяват да се развият като основни доставчици на социални услуги, преди тези функции да бъдат иззети от държавата. Социалните предприятия в Европа придобиват известност по време на икономическия спад през 70-те години, когато в много европейски държави се наблюдава драстично увеличение на безработицата, надхвърляща 10%. По това време 40% от хората без работа се категоризират като трайно безработни, което силно натоварва социалните системи в държавите с негатива тенденция на трудовия пазар. В отговор на намалените държавни средства за справяне с безработицата, няколко благотворителни организации избират да съсредоточат усилията си върху борбата с трайната безработица. Много благотворителни организации, използвайки бизнес модели, започват да предлагат програми за интеграция чрез заетост и професионално обучение, като това става основната им дейност. Постепенно европейските неправителствени организации сменят фокуса, като вече не съсредоточават усилията си единствено за застъпничество и разпределение на помощи за най-бедните, а се ориентират към дейности, насочени към директно справяне със социалните проблеми, отговарящи на нуждите и търсенето на потребителите. Точно тази пазарна ориентираност осигурява по-голямата ефективност и устойчивостта на организациите, като те не разчитат единствено на дарения или кампании за набиране на проектни предложения.
Един от водещите социални иноватори в Европа е датската организация Specialisterne, която използва специалните умения на хора с аутизъм като предимство в конкурентна среда, осигурявайки им стойностна работа и обучение за доразвиване на способностите им. Историята на организацията започва преди десет години, когато Thorkil Sonne, вдъхновен от желанието да помогне на сина си, страдащ от аутизъм, както и на други деца като него, да им помогне да намерят подходяща среда за реализация. Той основава Specialisterne, където хора с аутизъм се занимават с тестване на софтуер, контрол на качеството и преобразуване на данни за водещи компании, както и придобиват нови умения. За десет години Specialisterne успява да се утвърди като световна марка и в момента се стреми да осигури един милион работни места за хора с аутизъм и сходни проблеми и да им помогне да се спавят с предизвикателствата чрез социално предприемачество, ангажираност на корпоративния сектор и глобална промяна в нагласата.
Една от страните с най-добре развито социално предприемачество е Великобритания. Примери за успешни организации биха могли да се дадат в почти всички сфери – от предоставяне на социални жилища до екологични организации, които използват пазарни механизми в борбата с опазване на околната среда. Belu например е организация, която произвежда напълно разтворими бутилки за вода от царевица, като дарява 100% от печалбите за каузи свързани с опазването на околната среда.
Доста по-известен у нас е бангладешкият банкер и икономист Мухамад Юнус, основател на Грамин Банк, която реализира програма за микрокредитиране на дребни предприятия. Кредитополучателите на тези заеми са твърде бедни, за да се класират за традиционните банкови заеми. През 2006 г. Юнус и банка Грамин бяха съвместно удостоени с Нобелова награда за мир за усилията си за създаване на устойчива среда и социално развитие чрез микрокредитиране.
Това не означава, че от всички неправителствени организации се очаква да достигнат мащабите и успехите на Грамин Банк или Specialisterne, или че трябва да копират практиките. Важно е да се отбележи, че успехите на повечете социални предприятия се дължат в успешното обединяване на „социални цели“ и „предприемчивост“. Стопанската дейност не е само средство, с което да се търси допълнително финансиране за определен проект чрез продажба на стока с етикет „Продукт на социално предприятие“, а тя има централна роля за решаването на самия социален проблем.
Социалните предприятия представляват уникална комбинация за постигане на социални цели чрез бизнес методи. За развитието на третия сектор има нужда от усъвършенстване на нормативната база и правната уредба, както и по-голямо разбиране на възможностите за развиване на социалното предприемачество. Правилна стъпка в тази посока е фактът, че в България от 2009г. се предлага специалност „Предприемачество в социалната сфера“, което ни кара да вярваме, че социалното предприемачество ще бъде ефективен социален партньор в борбата с социалните проблеми.
За автора
