Преди няколко месеца в общественото пространство (разбирай фейсбук) се разшумя доста покрай начина на харчене на европейските пари от ОП „Регионално развитие“ за реставрация на обекти от културно-историческото наследство на България. Като най-сериозно бъркащи в очите на естетиката станаха новият замък „Кракра“ край Перник с бутафорни крепостни стени от плексиглас, римското градче Аугуста Траяна в Стара Загора, при което багери са разбивали автентични римски пътища и колони, за да поставаят измислени и модерни техни копия вместо това, и гигантската крепост „Цари Мали град“, без коментар.
В региона също можем да се похвалим с ред кичозно „реставрирани“ паметници на културата. Асеновград, например, може да се гордее със симпатичното „експониране“ на Асеновата крепост или Параклис "Свети Йоан Предтеча" с многоцветно осветление, което по-скоро напомня на поп-фолк дискотека или казино.
Естествено, проблемът не е просто естетически – както някой от министрите-царе на бисери в 89-ото правителство на Република България се беше изказал – никой не може да заяви: „Това е красиво, това не е.“ Да речем, че е така. Когато обаче си говорим за културно-историческо наследство, е хубаво да се придържаме към фактите, а не да си създаваме изкуствени Дисниленд-паркове.
Ако не можете да се съгласите само по думи, може да се сетим и за проекта „Скопие 2014“, който създава огромни паметници и обществени сгради в столицата на Македония, базирани на доста нестабилни исторически основи. Едва ли има българин – ляв, десен, националист, глобалист, който да не му е криво, когато Даме Груев или цар Самуил са представяни като борци за македонска независимост и т.н. И ако всички се смеем на стиропорените стени на новия им театър, и на гигантските паметници на Александър Велики, защо приемаме толкова лесно идентични исторически лъжи в нашата си България?
Може ли нещо такова да се случи и в Пловдив? За щастие, до момента, най-ценните ни исторически паметници са доста добре реставрирани – Античния театър, Джумая джамия, дори прясно откритият обект „Малката базилика“, като новата постройка не имитира автентичния Източноримски градеж, а е просто навес, за по-добро разглеждане на мозайките. И макар точно тези термопанели и цвят да не изглеждат като най-доброто решение, поне е ясно, че никой не се е опитал да построи наново замъците от средновековието (както в „Кракра“ и „Цари мали град“).
Малки детайли от градската среда обаче доказват, че обществената нетърпимост към историческия кич и лъжи, е доста нестабилна. Критиките към безспорния кич, непоставен никак на място в центъра на късно-сецесионовата „Райко Даскалов“, наречен „Тракийски ритон чешма“, при това златен, бяха посрещнати с масовото българско „Ама нали е ново, знаем само да гледаме лошо, само плюете“. Ами не, всъщност се опитваме да правим точно обратното, да показваме красивото, истинското, автентичното.
В последните дни излезе наяве и съмнението в незаконност на поставянето на новите черни чугунени „испански“ стълбове, с които започнахме да „украсяваме“ Главната преди около 2 години, и които вероятно ще носят осветлението и в безкрайно различните по стил и дух квартали Капана и Старинния Пловдив. Но, за разлика от златния, привличащ вниманието, ритон-чешма, фалшивите черни осветителни стълбове не привлякоха особено много негативни коментари от обществеността. А, ако трябва да бъдем стриктни и честни със себе си, те са също толкова измама и лъжа с културно-историческото наследство, колкото и стиропореният театър на Скопие. Колкото до естетиката, ще трябва да се съгласим със зам.-министъра по културата г-жа Велислава Кръстева – права е жената, не всеки има интелектуалния, културен и като цяло умствен капацитет да разбере кое е красиво и кое – не.
Бихме могли да преглътнем всичко това, ако опира до няколко бетонни павета, вместо сиенитни бордюри, имитация на стар стил в парковото осветление, вместо нещо съвременно и актуално, и пет палми около Джамията, символизиращи хилядолетната връзка между палмата и мюсюлманската религия и архитектурна история на Исляма.
Трябва обаче да сме подготвени за новите изненади на общинската управа. Международният архитектурен конкурс за площад „Централен“ и Агората вероятно ще ни спасят от бутафорни и несъществуващи колонади и аркади, но предстои друг голям проект, за който общината в последните месеци активно се хвали по медиите – Небет тепе. Именно изхвърлянията в общественото пространство ни карат да се притесняваме, че има опасност да станем свидетели на строеж на нови стени с бойници, наблюдателни кули и светлинно шоу на гърба на въртящите се в гробовете си създатели на уникалния циклопски градеж.
Разбира се полузапустялото Небет тепе трябва да стане по-привлекателно за хората. Това обаче трябва да се случи с деликатна ръка, а не с грандиозни градежи на въображаеми проявления във фантазията на някой, получил някак си диплома от УАСГ. А сигурен начин, че това няма да се случи, е активната гражданска позиция на пловдивчани, които да не оставят току-така да се рушат материално и естетически строежи, които не са барани от хиляди ходини. А стълбовете, лампичките и бетонните блокчета лесно се сменят.
Проектите за Капана, конкурсите за велостойките и за площад Централен получиха сериозен медиен отзвук и доста хора разбраха за тях, преди да се вземе окончателно и безвъзвратно решение за каквото и да е – тоест, имаше време за обществен отговор. Надяваме се общината да реагира по същия начин и да покани по най-явен начин хората на задължителното за обект от такъв мащаб обсъждане за вида на Небет тепе. Ще чакаме поканата.
За автора
