На 30 април през 1945 година, окопал се в бункер под седалището си в Берлин, Адолпф Хитлер се самоубива.
През януари 1945 година, изправен пред обсада на Берлин от руснаците, Хитлер се оттегля в бункера си, където да изживее последните си дни. Намиращ се на 55 метра под канцлерството, разполагащ с 18 стаи и самостоятелни ток и вода, бункерът е пригоден за напълно комфортен и дълготраен престой. Но това не помага на нациста. Въпреки, че той все повече и повече загубва разсъдъка си, продължава да раздава заповеди и да се среща с приближени като Херман Гьоринг, Хайнрих Химлер и Йозеф Гьобелс. Той също се жени за дългогодишната си любовница Ева Браун – само два дни преди да сложи край на живота си.
В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.
Твърде безславен и страхлив край на човек, имащ претенциите да бъде глава на „чистата раса“ и дързостта брутално да избие хиляди невинни души. Може би е вярно, че войната изкарва от хората животински инстинкти, а властта опиянява и действа като наркотик. Колкото повече имаш от нея – толкова повече искаш. Но за човек избил хиляди и имащ претенциите да бъде велик, краят е твърде страхлив. Не страх от това да попаднеш в ръцете на враговете си, а страх от това да бъдеш съден за деянията си. Страх от човечеството… от историята.
Сврян като мишле в дупчицата си, Хитлер избира лесния път – отровата. Противоречив край, като цялата същност на Хитлер. Той е велик оратор, увлякъл в лудостта си милиони, заставал пред хиляди, гледащи на него като на Бог. Художник, националист, политик, пълководец, луд, страхливец… всичко това е Хитлер.
За автора
