С няколко месеца закъснение, тазгодишното издание на TEDxBG претендираше за нещо мащабно и отлично изпълнено. И може би едноседмичният фестивал в София и организацията му са били на ниво, но това не е обект на днешния материал. Винаги съм мислила, че смисълът на TED Talks е да видиш и да чуеш хора, които са реализирали някаква мечта, срещнали са специални хора и са разбрали какво означава това да бъдеш себе си.
За втора година TEDxBG се излъчваше напълно безплатно в няколко български града и това дава чудесна възможност на повече хора да се докоснат до магията на TED, да се запознаят с хора и да обсъдят заложените теми. И въпреки че пловдивското излъчване първоначално се похвали с най-активен интерес (със запълнени всички 125 места в залата на Медицински университет), действителността беше различна. В слънчевия неделен ден явно по-голямата част от регистриралите се бяха решили да не се възползват от възможността да се обогатят. И въпреки, че това е само една неделя в годината, това не подейства стимулиращо на хората да дойдат до залата. Друга малка част си бяха направили труда да дойдат, но не издържаха дори началото на втория блок и си тръгнаха.
Но факт е, че не можем да съдим хората за взетите им решения и липса на интерес. За това светът е интересен – защото е разнообразен. Проблем, обаче, (поне за мен) бяха голяма част от лекторите тази година.
Преди да започна с критиките, трябва да отбележа, че съм напълно наясно, че не всеки се ражда Хитлер или Мартин Лутър Кинг, за да умее да владее аудиторията с речта си. Но съм на мнението, че когато човек говори искрено и със страст, това няма как да не остане незабелязано от публиката. А именно това прави един TED Talk толкова впечатляващ.
Ето защо имам огромна забележка към голяма част от лекторите, решили да изнесат своите презентации на английски език. Първо, не разбирам защо в TEDx България трябва да се говори на чужд език. Ясно е, че TEDx е световна мрежа и посланията по-лесно биха достигнали до повече хора ако не са изписани със субтитри, но е хубаво хората да могат да преценят дали ще успеят да предадат именно тази страст, емоция и любов, за която говорихме, че е нужна да се превърне една реч във вдъхновение. (Трябва да направим уточнението, че презентаторите сами избират езика, на който да говорят).
Една голяма част от лекторите може би въобще не знаеха какъв е смисълът на TED Talks и бяха решили, че един такъв голям форум е чудесна възможност да направят реклама на дейността си. И в това изначално няма нищо лошо, ако обаче тази реклама беше скрита зад история, която да накара публиката да се замисли, да разсъждава, дискутира и да се вдъхнови.
За мен смисълът на TED Talks е да се споделят идеи – идеи, които са те вдъхновили да вървиш напред, да се развиваш, да постигнеш нещо значимо за теб самия или за много хора. Да споделиш любовта и страстта си към тази идея, и да покажеш на всички, които седят в началото на твоя път, че е напълно възможно. Сухите статистически данни, таблици, и хвърлени в пространството идеи за промяната на обществото в разбирането му към политиката – са напълно несъответстващи на това, което би трябвало да представляват речите на TED.
Но сме длъжни да отбележим, че на тазгодишното издание на форума не липсваха и такива лектори, които ни накараха да се чувстваме добре от това, че сме предпочели да прекараме слънчевия неделен ден в тъмната зала на Медицински университет.
Особено впечатлена останах от презентацията на Йордан Жечев, който говореше за смъртта като неделима част от човешкия живот и като тема табу в „щастливите“ семейства. Защото смъртта е тази, от която всички се страхуват, не искат да приемат и не разбират, държат на страна от себе си, до момента в който тя не ги докосне.
И за финал ще споделя с вас един от любимите ми TED Talks, който показва, че не е необходимо да говориш на английски без акцент, а да говориш за това, което обичаш.
За автора
