Правата на детето – да бъдеш част от промяната, която искаш да видиш в света

Във връзка с кампанията на Национална мрежа за децата „Бележник 2014: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”, ще публикуваме серия от статии, обвързани с децата и тяхното развитие, социалните умения, изключването на децата от процеса на взимане на решения, семейната среда и ролята ѝ при развитието.

В предишния материал разгледахме детското правосъдие, като не добре съобразена структура, опазваща децата от травмата на дългите процеси.

Днешната тема е правата на детето. Основавайки се на Конвенцията на ООН за правата на детето, България продължава да няма специализиран обществен наместник (омбудсман), който да се занимава с правата на детето и да контролира и съблюдава за спазването им.

Статистическите данни показват, че 28,2% от всички деца в страната живеят в бедност. Това ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите.

Препоръките на Национална мрежа за децата са:

Да се работи в посока промяна на философията към увреждането като социален феномен, а не медицински. Това включва възприемане на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ISF) на Световната здравна организация и прилагането й в България, както и преглед на действащите в момента законодателство и практика по отношение на оценката на увреждането.
Да се разработят и приложат на практика конкретни държавни ангажименти и планове за действие за ограничаване на ранните бракове и съжителството с малолетни и непълнолетни, като се атакуват причините за явлението;
Да се развие дългосрочен план за развитие на детското участие (не само като представителна структура), като в процеса се включат не само представители на държавния и неправителствения сектор, но също други заинтересовани страни и деца и млади хора.
Разработване и прилагане на практика на самостоятелна семейна политика с ясни цели, мерки и дейности и възприемането на семейно ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние (социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, жилищно настаняване, закрила на детето и др.).