На 17 август 986 г българската армия атакува войските на византийския император Василий II в прохода Траянови врата. Сражението завършва с пълен разгром на ромеите. В ръцете на българите падат обозът, обсадните машини, много оръжие, коне, волове и императорската палатка със съкровището. Византия е потресена, точно както през 811г. при разгрома на Никифор от кан
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 година В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад.
Провалът на византийския поход в България през 986 г. е удар върху усилията за укрепване на едноличната власт на Василий II във Византия. Скоро след битката при Траянови врата в Мала Азия избухва въстание на местни аристократи, които издигат претенденти за императорския престол и се борят срещу Василий в продължение на три години. В България също настъпват междуособици, но те са преодолени сравнително по-бързо с убийството на Арон и установяването на самовластието на Самуил.
След победата в прохода Траянови врата Самуил става „господар на положението в Балканския полуостров“. През 997 г. цар Роман умира и за цар е коронясан Самуил.
Споменът за победата над Василий II е отразен накратко тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав. Освен този надпис, разказ за битката при Траянови врата оставят няколко средновековни летописци. Поетът Йоан Геометър пише : „И слънцето да беше се сгромолясало от висините си, аз все пак не бих помислил, че стрелите на българите ще бъдат по-силни от копията на ромеите. Бълете проклети, гори и страшни планини, проклети да сте, мрачни Скали! „
По материали в интернет
За автора
