„Европейската комисия не е идентифицирала никакви нередности в нито един от етапите на процедурата за избора(бел. ред. на Европейска столица на културата през 2019)“, това се казва в официално становище от Андрула Василиу, член на Европейската комисия по повод редицата медийни публикации, свързани с избора на Пловдив за Европейска столица на културата.
Тя уточнява, че „служители на вашето министерството(бел. ред. Министерство на Културата) и на Европейската комисия присъстваха като наблюдатели по време на срещите за предварителен и окончателен подбор. В качеството си на наблюдатели, те нямаха възможността да се намесват в препоръките на журито“.
Освен Официалното становище за медийните публикации, днес Министерство на културата публикува и официалният доклад на журито, което номинира Пловдив като Европейска столица на културата през 2019-а година.
Припомняме, че преди месец градът бе оценен като най-добра кандидатура от 4-те финалисти, сред които бяха също София, Варна и Велико Търново. Журито бе съставено от 13 души, но в решението участваха 12 от тях, поради заболяване на един от културните специалисти. Така оконачателното решение бе взето от жури от 12 души – по 6 от Европа и 6 от България. Според официалния доклад, 8 от тях са гласували за Пловдив.
Докладът може да прочетете от този линк.
В дните след решението на журито, че Пловдив ще бъде Европейска столица на културата през 2019-а година се появиха множество критики от тесни кръгове с различна степен на компетентност в културните сфери, които медиите бързо популяризираха. Една от основните критики бе свързана с конфликт на интереси, изразяващ се в роднинска връзка между един от служителите в Министерство на културата и служител в един от над 200-те партньора на „Пловдив 2019“. Според критиките служителят в Министерството е бил отговорен за избора на журито, което номинира Пловдив за ЕСК, на което в писмото се отговаря:
„Българските експерти – членове на журито, бяха номинирани от тогавашния Министър на културата, г-н Петър Стоянович, съгласувано с Европейската комисия в съответствие с Решение 1622/2006/ЕО. С цел да направи избора си за членове на журито, Министерството се основа на критериите, посочени в чл. 6 от Решението, постановяващ, че експертите трябва да имат съществен професионален опит и експертност в културния сектор, в културното развитие на градове или в организацията на Европейска столица на културата като цяло.“
„Въз основа на информацията, която ни предоставихте относно предполагаемите обвинения за връзка между служител на министерството и града-финалист, и съгласно гореизложеното, ние не считаме, че съществува причина това да създава конфликт на интереси, тъй като нито един служител на Министерството не е повлиял на препоръките на журито“, обяснява Андрула Василиу, комисар за образованието, културата, многоезичието, младежта към септември 2014-а.
Пълното становище може да прочетете от този линк.
Заедно със становището бе публикуван и доклад от международното жури, в който е аргументиран изборът на Пловдив за Европейска столица на културата. Публикуваме част от акцентите в доклада:
От отчета на журито за работата преди презентациите:
„На 19 август 2014 г. министърът на културата се срещна с кметовете на четирите града финалисти. Всички кметове заявиха, че са доволни от правилата за провеждане на конкурса, и че ще се придържат към препоръките на журито.“
От оценките:
За Варна:
„Варна е успешен пример за град с развит туризъм със силно културно предлагане в областта на традиционните фестивали и утвърдени контакти с чуждестранни творци и изпълнители. Обществената подкрепа за кандидатурата е силна (въпреки че участието на малцинствата и уязвимите социални групи не бе достатъчно) и чрез нея се поставят цели за развитието на града. Журито отбеляза с ентусиазъм оказаната помощ от много доброволци по време на наводненията. Проектите, които направиха силно впечатление на журито са плановете за преобразуване на Парк-паметника на българо-съветската дружба в Черноморски център за междукултурен диалог, проектите „Горещо лято от Студената война„ и „Приключения в панелния блок”. Журито прецени, че Европейското измерение не е достатъчно развито в сравнение с очакванията на този етап. Не е видно как Варна се позиционира в Европейския, а не само в българския контекст
(…)
Журито изрази притеснения относно това доколко е реалистичен бюджетът за голям брой от предложените проекти, както и дали големият брой инфраструктурни проекти могат да бъдат завършени в срок.“
За Пловдив:
„Културната стратегия е всеобхватна и с акцент върху образованието, творческите индустрии, културния туризъм, както и върху самия творчески сектор
(…)
Кандидатурата на Пловдив активно търси различни гледни точки от цяла Европа – подход, който журито приветства. Пример за това са плановете за сътрудничество с биеналета в Истанбул, Солун и Букурещ. Журито приветства многото проекти с училища и млади хора, включително и проектите със (необичайното) название CABADPLO (Изграждане на капацитет и стратегия за развитие на публиките). Целта на тези проекти е да развиват потенциала, уменията, процесите и ресурсите на местните и регионалните организации.
(…)
„Европейското измерение” беше застъпено във всичките три направления от критериите. Специално внимание бе отделено на проектите, свързани с използването на кирилицата и с ромската култура, които се вписват в критерия за представяне на общите черти на европейските култури и на тяхното многообразие.
(…)
Прогнозният бюджет е реалистичен (и разумен) с възможност за по- нататъшно развитие. По отношение на възможното европейското финансиране, бюджетът е консервативен на този етап“
За София:
Членовете на журито оцениха положително, че в културната стратегия на града приоритетно се акцентира върху развитието на възможности за независимия творчески сектор и отбелязаха постигнатия напредък до настоящия момент.
(…)
Журито отбеляза амбициозните планове за проекти за културна инфраструктура, отново в полза на независимите творци и с очаквана подкрепа от европейските фондове (например проектите Undergara и Зона култура). Програмата беше разгърната и същевременно конкретна, но според журито страдаше от липса на ясен фокус, който да обединява множеството концептуални направления в даден Европейски контекст.
(…)
Мнението на журито бе, че Европейското измерение е неясно и би могло да е по-конкретно изразено в апликационната книга и по време на представянията. (…)Убедително изключение бе проектът за създаване на център за превод на по-малко разпространените езици, който бе приветстван от журито.
(…)
Като цяло проектът за ЕСК е по-скоро допълващ към различните стратегии на града, отколкото свързващ културата като стратегически мотор за града и засилващ чувството за Европейска принадлежност, което е основен елемент за изпълнение на критерия „Европейско измерение”.
За Велико Търново:
Поставената цел, градът да се утвърди като център за създаване на съвременно изкуство и за творческите индустрии, е амбициозна и е споделена цел за много европейски градове. Кандидатурата си поставя за цел да интегрира по-добре голямата студентска общност в гражданския живот, което е отново общоевропейска тема. Тези елементи дадоха на кандидатурата добро въведение на стратегическо ниво за Европейското измерение.
(…)
Предвид очевидното и богато културно наследство на града и поставената цел градът да се утвърди като център за съвременни изкуства и архитектура, очакванията на журито бяха за по-иновативен, по-смел и с повече предизвикателства проект.
(…)
Журито прецени, че Европейското измерение бе слабо изразено, както по отношение на участието на широк кръг от културни оператори и творци в Европа, така и по отношение на адресирането на общите европейски теми. Например проектът за свързване на старите европейски столици е интересна идея, но би следвало да е основан на съвременната ситуация и опит, а не на историческото минало. Както бе споменато по-горе, градът се идентифицира с европейските теми, но журито прецени, че те не бяха изведени достатъчно ясно на преден план в програмата.
За гласуването:
Съгласно Процедурните правила се предвижда провеждане на тайно гласуване, като е необходимо обикновено мнозинство, в полза на един град, за да бъде той препоръчан за номинация за ЕСК. Всеки член на журито имаше право на един глас. При гласуването 8 от 12-те члена са гласували за Пловдив
От препоръките:
Проектът за остров Адата е едновременно рисков и предизвикателен. Той има потенциала да бъде водещият проект в програмата с международна привлекателност. За успеха на проекта обаче е необходимо внимателно и компетентно управление. Журито препоръчва той да бъде анализиран отново, за да бъде използван пълният му потенциал.
СНИМКИ от обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата може да видите ТУК.
За автора
