Ноември няма да бъде запомнен с особено много сериозни промени по архитектурната среда на Пловдив, ремонтите дейности забавиха скорост, други спряха, трети – като Стълбите на Каменица – сякаш вървят наобратно. Все пак промените в Капана продължават, продължава рекламата на неясни и необяснени проекти, имаше и няколко хубави, и няколко ужасни изложби.
Пешеходният Капан, есен-зима 2014
„Ремонтът“ на Капана продължава и улица „Христо Дюкмеджиев“ вече е почти завършена в пешеходния си вид. С това вече има и алтернативен изцяло пешеходен маршрут за преминаване от Главната в Стария град, което случайно или не, е добро решение за потока от хора, предвид неудобните тесни тротоари по „Съборна“. Самата уличка изглежда доста по-приветливо и спокойно, дизайнерското решение няма нужда от коментар, тъй като за добро повтаря това, което се направи и с останалите вече пешеходни „капански“ улички.
Едно чудесно местенце, за да се помисли за бъдещето на Капана, е кръстовището на „Христо Дюкмеджиев“ и „Златарска“, където едно дърво наскоро губеше есенните си листа. Изображението с малките капанаски къщички, добре подредената паважна настилка и дървото с падналите си шарени листа бе страхотно (листата наскоро ги изметоха и прибраха в някое сметище, вероятно), и сравнявайки ги с тази отсечка, останалите улички изглеждат някак си стерилно. А да се засадят дръвчета по вече изцяло пешеходните улици, по които няма автомобили, не изглежда да бъде особен проблем.
Дондуковата градина
В последните седмици с възстановяването на европейските средства и огромните бушуващи потоци европари, които се изливат в българските детски площадки и панелни фасади, се заговори отново доста активно за ремонта на Дондуковата градина. Някакви европейски средства по ОП „Регионално развитие“ ще послужат за няколко милионна реставрация на субективно един от най-красивите пловдивски паркове и обективно най-старият пловдивски парк. Всъщност най-старата Градска градина в България (става въпрос за зеленият парк до Природонаучния музей).
Без това да изненадва никого, нито някой е показал проект за този ремонт, нито има каквато и да е изначална причина и аргументация защо ще се прави този ремонт. Предвид елементарното, плоско и предвидимо поведение на Анонимния пловдивски архитект (събирателно понятие на шепа хора, които имат основните две качества, за да проектират градска среда в България: диплома от УАСГ и познати в общинската администрация), може да си представим какво ще се случи с Дондуковата градина.
Същото, което се случи с Гроздовия пазар – пълна загуба на идентичност, редене на тези толкова любими вече турски павета и вероятно лампички и осветено фонтанче. Успоредно с това всички пловдивчани кротко ще гледат как вместо да се направи козметичен ремонт (от какъвто безспорно градината се нуждае), ще се дадат няколко милиона (нищо, нали са европейски…) за да загубим поредната пловдивска красота безвъзвратно.
Пък накрая може и да прекръстят Дондуковата градина на, примерно, парк „Планетариум“.
Конкурс „Сграда на годината“
Конкурсът „Сграда на годината“, който се провежда повече от 10 години, е – в очите на хората, подчертавам – конкурс за най-красива сграда, най-естетически издържана, с една реч: конкурс за архитектура. Един вид „Притцкер“ на местно ниво.
Това далеч не е така и за съжаление уврежда вкуса на хората и техните естетически представи за добра архитектура. Самите организатори не очакват този конкурс да бъде възприеман като „архитектурен“. В описанието на страницата си думата „архитектура“ се споменава един единствен път и то само, защото „браншовите организации в архитектурата“ участват по някакъв начин в него. Конкурсът е под патронажа на МРРБ (т.нар. строително министерство), организатори и генерални спонсори са фирми за недвижими имоти, банки, за дограми и т.н., но нито едно архитектурно студио. Министерство на културата или в частност Институт „Паметници на културата“ не са включени по никакъв начин. В т.нар. експертно жури има 8 архитекта и 18 не-архитекта, повечето от които управители на фирми за строителни материали. Е да, има и един художник, при това сериозно име – Греди Асса.
Но способността на останалите да оценят „най-хубавите“ (цитат от анотацията в сайта) сгради е леко съмнителна. Разбрам лицемерието като неархитект да обяснявам, че е нередно неархитекти да оценят „най-хубавите“ сгради в статия, в която по принцип обяснявам кои са „най-хубавите“ сгради. Но не ми е и това идеята – всеки, без значение от дипломата си, може да види красотата в една сграда.
Фактът обаче е, че този конкурс оценя инвестиционни и инженерни постижения (доколкото такива в България съществуват изобщо в последните години), а не архитектурни постижения.
Всичките тези глупости ги пиша с една цел: Не се гордейте твърде много, че Римският стадион е спечелил награда за „Най-красива сграда“ или нещо такова. При все, че е далеч от най-големите абсурди в страната ни (като например също награденият от „Сграда на годината“ пещерски замък Перистера, поредният бг-кич и исторически фалш), Римският стадион е далеч от това да получи каквато и да е награда. Най-малкото защото трета година вече „бариерата“ за основния му вход през нощта е летва, неумело облепена с жълто тиксо и ламиниран лист.
Акциите в Емпатийст и изложбата
Може би най-смисленото нещо, което се случи през ноември в Пловдив бе форумът EMPATHEAST от „Фабрика за идеи“ и фондация „Пловдив 2019“. Събитие, само по себе си доста далеч от тесните рамки на архитектура, но всъщност засягайки общата тема как съжителстваме заедно, няма как градската (или селска) среда да не стане тема. И така в арт-акциите се появиха много умелите иронични подмятания към проекта за Небет тепе и към циркаджийската чешмичка пред Халите.
Много сме говорили и за изложбите през годината, докато най-накрая видяхме нещо смислено – „Сетивно“ – изложбата с фотографии на незрящи. Самата философия на проекта предполага, че самостоятелните естетически стойности на фотографиите (така любимото на много хора „изкуство заради самото изкуство“) няма да са нищо особено – но те са такива и по почти всички останали изложби, които се редят по Главната. Тук обаче имаше много смисъл, извън самата естетика. Използваният дизайн беше много симпатичен, а с използването на средноформатни лентови камери с квадратен формат изпревари повечето курсчета за фотография, които се правят навсякъде, защото вече всеки с по-скъп телефон или дигитален фотоапарат се оказа фотограф, без да знае какво е дълбочина на рязкост.
Няколко думи и за Небет тепе: Акцията, която няколко пловдивчани направиха по време на Емпатийст, представляваше натрупани кашони под формата на бутафорен замък, със залепени текстове на различни факти, свързани с проекта или историята на Небет тепе. Вероятно същото ще се случи и реално с проекта – бутафорни тухлички ще завършат и фалшифицират иначе уникалния градеж, който доказва, че в Пловдив е имало гражданственост, преди раждането на Платон и Сократ и дори преди създаването на Рим. През месеца се показа и някаква статийка във вестник „Марица“, която може да е истина, може и да е пълна глупост (статията е интервю с арх. Фърков, които без конкурс реши да проектира новия вид на Небет тепе, вижте я от линка. Нещата, които казва, обаче нямат правна стойност, т.е. спокойно може и да ни заблуждава без последствия).
Фактите, потвърдени в официални документи от община Пловдив са следните: Община Пловдив кандидатства по Норвежката програма с проект за Небет тепе. Община Пловдив отказва да покаже този проект, тъй като той все още не е одобрен. Всичко, което се показва по медиите няма никаква стойност и може да е абсолютна измислица. Реалният евентуално одобрен и финансиран проект ще бъде показан, ако Норвежкия фонд отпусне средства.
Безпристрастните факти: По всяка вероятност най-ценното за историята на Пловдив място, ще се реставрира/ремонтира с потаен проект, под черна завеса, скрит от широката общественост и тесните специалисти, без одобрение от „Паметници на културата“, но с подпис от Министерство на културата от човек, който няма компетентност по археологически въпроси или културно наследство.
Разбира се, всичко това може да се предотврати, ако оценителите от Норвежката програма си направят качествено проучване и видят, че този проект е създаден и ще се реализира против всичките принципи, които иначе искат да се спазват за откритост, прозрачност, равен старт за всички и опазване на културното наследство. Принцип, който фондация „Америка за България“, например, изглежда ще потъпчат грозно с директно възлагане без конкурс, обществено обсъждане и прозрачност за реставрацията на Голямата базилика.
Понеже текстът стана много дълъг, прескачаме: поредния ремонт на кръговото на Водната палата няма да го обсъждаме – липсата на всякаква обща урбанистична идея, за сметка на глупаво повърхностно решаване на локален проблем с един завой сме я коментирали много пъти; за декемврийския обзор оставяме и доста съмнителното наново издигане на сградата на ъгъла на улица „Бетовен“ и бул. „6-и септември“, което е похвалено като построяване наново в автентичен вид на сецесионовата сграда, но май не е.
За автора
