Помните ли, че сме ви казвали, че има разлика между „пловдивчанин“ и гражданин на Пловдив. На какво се основава тази теория? Вероятно някои хора ще се учудят колко много от хората, които са изградили пловдивското самосъзнание и това, с което днес можем да се гордеем, всъщност не са от Пловдив. Въпреки това, те носят пловдивския дух – заобичвайки по-бързо или по-бавно града и неговата атмосфера, с дейността си те успяват да направят от Пловдив истински уникално място със собствена идентичност.
От възрожденската рода Чалъковци, на практика възродили българското самосъзнание в началото и средата на 19 век – родом от Копривщица, но развили основната си дейност в Пловдив, през архитекта, дал началото на европеизирането на Пловдив – чеха от Нови Биджов Йозеф Шнитер, до 20-и век и родената в Разград арх. Вера Коларова, за която трябва да благодарим за много къщи в Стария град, Античния театър, акведукта и т.н. Дамата, възродила не само много материално наследство, достойно за гордост, но и създател на безценно и уникално (за страната) духовно наследство: усещането и вярата, че Истината в историята, автентичността в експонирането на археология е по-важно от „атракциите“ – нещо, което сега неграмотници, пипащи по камъни на хиляди години искат да разрушат, но май няма да успеят.
С този кратък емоционален увод искаме да оправдаем факта, че ще лепнем етикета „пловдивчани“ на хора, които са се задържали тук само няколко години, но както те са оставили своя отпечатък върху града, така и Пловдив е останал някак си у тях – както у художника Захари Зограф, така и у писателя Иван Вазов или политика и също художник Константин Величков.
В поредица от няколко статии ще ви представим в кратка историческа справка най-важните и знакови за България пловдивчани в различни сфери – писатели, издатели, художници, учители, политици, благодетели и др. Ще се опитаме да ви покажем, че Пловдив в последните малко по-малко от 200 години е център на българщината и макар не винаги да е в центъра на събитията, винаги е бил свързан с най-важните моменти в историята ни по един или друг начин.
И тук-таме, най-нарцистично, ще ви напомняме, че в Пловдив е създадена първата в България Градска градина (която не е Цар Симеоновата), първият в България театър и първата Гимназия, тук за пръв път се честват празниците на Кирил и Методий, на Христо Ботев (тук е и първият негов паметник), и още много други неща, които ежедневието позабравя, а рутината в отбелязването им ги прави скучни за по-новите поколения. Ще разберете и кои са хората, които стоят зад имената на някои улици.
Епитети за Пловдив са слагани всякакви – един от тях може би е най-адекватен, поне на българско ниво: градът на художниците. Дълго време неофициално носехме титлата „културна столица“ и огромна част от това се дължи именно на работещите в сферата на изящните изкуства – от началото на 19 век до днешна дата, Пловдив винаги е бил сред лидерите (а понякога и едноличен лидер) в изобразителните изкуства. Как, защо и най-важното – кой е изградил всичко това, ще ви разкажем в първата статия – кои са художниците – пловдивчани. Очаквайте първата статия – в началото на следващата седмица.
За автора
