Преживяхме тежък, студен и тъп декември. Тъй като си обещахме категорично да не пишем за естетиката на коледната украса, поради опасност от развиване на психични разстройства, вместо „Архитектурен обзор декември“ ще направим годишен архитектурен обзор. Включваме най-вълнуващото в Пловдив през 2014-а година, неговата архитектура и градска среда, с опасност да ви отегчим с повтарянето на и без това досадните неща.
Януари – февруари – март
Спечелилият проект за Партийния дом
През януари общината или някой друг (не стана много ясно кой го организира) приключи два интересни архитектурни конкурса. Стълбите на Каменица и Партийния дом трябваше да променят своята визия и общо 12 архитектурни бюра подадоха свои предложения за тях (4 за единия, 8 за другия конкурс). За абсурда даваме сравнение – за далеч по-малкото и доста неудобно за проектиране пространство пред ГДК има близо 20 предложения, за площад „Централен“ – над 100.
Това говори само за липсата на популяризрация – един конкурс, за който всъщност никой не знае, е безсмислен. Популяризацията сред обществото също бе нулева, като се появяваха само статийки в строго определени медии със спорна архитектурна грамотност. През януари бе презентиран един проект за стълбите на Каменица, после бе показан друг на изложбата, която все още стои там, а реално се изпълнява трети – пълен провал на цялата идея да има конкурси и визуализации. Сега пък се коментира и боядисване на стълбите (щото има мноого яките снимки в boredpanda.com!).
Година по-късно скромното пространство още не е готово.
През първите три месеца бяха съборени (или сами паднаха) няколко красиви сгради, никой не се трогна. Реши се да няма паркинг под Цар Симеоновата градина, отново се размятаха картинки из интернет, които хората лайкват, но всъщност нямат нищо общо с това, което реално се прави. Презентира се и идеята за ремонти на Дондуковата градина и някакъв парк до или около улица „Богомил“, който в общината на обществено обсъждане не успяха да назоват къде се намира, но обещаха, че ще стане много красив с няколко стотин хиляди лева заем.
Велостойките пред Мол Галерия, поставени още през лятото на 2013-а в конкурс на "Енергийна Агенция" и "ЗА ПЛОВДИВ"
Препавирането и превръщането на Капана в още по-пешеходен беляза цялата година и в общи линии, с малки изключения, можем да сме доволни. През март стана ясно, а после и се изпълни, че „Едно“ продължават инициативата, подета по-рано от сайта „ЗА ПЛОВДИВ“ и „Енергийна агенция – Пловдив“ за конкурси за велостойки. Намираме и двата конкурса за успешни, тъй като са със симпатични резултати (велостойките от конкурса на „Енергийна агенция“ през 2013-а бяха поставени пред „Мол Галерия“, тези от конкурса на „Едно“ – на десетки места из целия град година по-късно). (Добавяме и извиненията си към One Design Week, тъй като в предходна статия пропуснахме да споменем за велостойките като пример за устойчивост след фестивала.)
Април – май – юни
През трите пролетни месеца на Главната сложиха това.
Пред него по-идиотски изглежда само проектът за Небет тепе.
Юли – август – септември
През летните месеци бе затворен идейният цикъл, свързан с площад „Централен“ и португалците от FORA бяха избрани за победител и екип, който ще промени вида на мястото около Пощата. Какво ще стане, тепърва ще видим, но подчертаваме – успешен конкурс е конкурс, който излъчи победител и който победител изпълни това, което е спечелил. Обикновено ориенталския ни манталитет и високото самочувствие на хора в канцеларии допринася да се правят променки тук-таме, месене в работата на архитектите и слаби крайни резултати – от такива конкурси смисъл няма. Общо взето, когато спечелиш нещо с идея (без значение дали е идея за архитектурно решение или идея за година-столица на културата) е хубаво да изпълниш идеите си, а не нещо коренно различно от оцененото и спечеленото.
С приключването на конкурса за „Централен“ започна и конкурса за площада пред ГДК. Там някъде поставиха и вторият най-голям кич в града ни след онова на Главната до халите – маската на четвърт усмихнатия, четвърт намръщения, четвърт ядосания и четвърт уплашен Борис Христов, която няма и нищо общо с неговата реална физиономия. На всичкото отгоре скулптура, очевидно изработена, за да се гледа само отпред, е поставена така, че най-често се наблюдава отзад. Самият конкурс за ГДК даде резултати (днес, 12 януари), но въпреки необичайното задание с улица по средата, е хубаво, че все пак конкурсите стават повече и все по-открити. Пък дали конкурсът е успешен, както казахме, ще разберем когато и строителството завърши.
Активно през цялата година продължаваше и ремонтът на Цар Симеоновата градина – през лятото вече почнаха да се появяват реални неща – например павилиончето, което явно е копирано от междублоково пространство в село Садово с жалката надежда да мяза на Виенски. Освен това махнаха и масите на пенсионерите, които оживяваха парка с игри на шах. Бетонираха и цялото езеро, отново. Разкопаха и направиха много и различни настилки навсякъде. Така и не си личи, че един и същ човек е проектирал цялото пространство. Все пак приятно изглеждат малките дървени трибуни около детската площадка в западния край на градината, но пък на самата детска площадка още в първите дни дете си счупи крак, защото играчките бяха поставени некадърно. Това всичко за около 10 млн. лева.
Презентира се и проект за социализиране и строителство около Голямата базилика. Похвално е, че външни инвеститори – Америка за България – вкарват пари в общината за по-добрия вид на културно наследство. Тъжно и обидно за тях самите обаче е, че го правят скрито, с готови проекти, без обществено обсъждане, и против всичките им широко прокламирани принципи за честност и равен старт. Също като през комунизма, само дето тогава поне знаехме коя е арх. Вера Коларова и какви познания има за архитектура и културно наследство. Сега никой не знае кой ще пипа по Голямата базилика.
А, че трябва да се покажат по достъпен начин мозайките – както и Небет тепе, между другото – е безспорно. Просто не трябва да се прави по тоталитарен начин, с един никому неизвестен архитект.
Октомври – ноември – декември
Есенните месеци минаха с архитектурен фестивал, с изложба за Тютюневите складове, с няколко смели обществени акции срещу кича в архитектурата. Похвално е, че има „естетична опозиция“ – едно време сигурно са се смеели и на арх. Топалова и колектив, които са спасили Капана от разрушаване. После се смееха и на тези, дето спасиха кино „Космос“ – две от нещата в Пловдив, за които непловдивчани говорят най-много и с най-голямо уважение. И Античният театър, разбира се, реставриран без хипотези и без надграждане на етажи със съвременни материали.
Не е новина, но все пак – пак се презентираха разни проектчета, които нито някой знае кой ги е правил, нито някой знае защо. За градинки до църквата „Света Петка“, за градинки около река Марица.
От друга страна, новина е, че общината направи обществено обсъждане именно за същата тази река Марица и нейното бъдеще в много ранен етап, още преди да започне каквото и да е реално проектиране там. Така трябва да се действа, и тези добри примери трябва да се отбелязват. Когато общината показва на обществото какво ще прави още преди да е възложила проект, няма как да има сърдити – всеки ще може демократично да си каже мнението, а не да се чувства като в СССР.
Плюсове и минуси 2014
По традиция, която всъщност сме създали миналата година и изпълнявали само веднъж, ще раздадем неформалните ни наградки за добри и за лоши тенденции през отминалата година.
лоши
– Анонимното проектиране като тенденция продължава. Някой прави проект за градинката до Света „Петка“ с много, шарени и разнообразни плочки – проекти, които в един честен анонимен конкурс не биха били дори одобрени за разглеждане. По същия начин (полу-)анонимно се проектира Голямата базилика, постави се без ничие знание Златния ритон, а някакъв симпатично-неадекватен човек иска да закара ул. „Иван Вазов“ през целия площад „Централен“ до Тримонциум, докато има одобрен проект за този площад.
– Небет тепе, като самостоятелна инициатива на шепа хора в общината и някакъв архитект, който никой в Пловдив не е виждал –и е спорно дали той е виждал Пловдив. Цялата година премина под сянката на този проект, който за щастие все още не се е реализирал, а за нещастие, все още не са започнали реставрационни или археологически дейности там, които са наложителни. Пълно и изцяло детайлно изследване на района на тепето все още не е правен, а преди да се направи е безумие да се проектира каквито и да е 15-метрови крепостни стени и 30-метрови Римски кули, рисувани от холандски художник 10 века по-късно и междувременно разрушени поне четири пъти.
– Цар Симеоновата градина беше другият мега-проект, под чиято тъжна сянка премина годината. Няма да се повтаряме за всичките му негативи. Зелените лампи, вкарани в тревата са достатъчно грозни, за да говорят сами за себе си. И сравнете една от основните аргументации за красотата на проекта – че езерото ще е готино, с естествено дъно, и хвърлете едно око на почти ежедневното изливане на бетон там…
нелоши
+ Кино Космос, въпреки трудностите, липсата на финансиране, яснота за бъдещето си и пълното неглижиране на състоянието му от неговия собственик (това е Община Пловдив), продължи втора година своето съществуване като културен център. Изцяло на ентусиазъм, киното домакинства събития от повечето фестивали, от Нощта на музеите и галериите, от EMPATHEAST. Архитектурният форум на Камарата на архитектите също допринесе с малък конкурс и симпатичната дървена конструкция отпред.
+ Архитектурните конкурси като тенденция, които са в интересен контраст с анонимното задаване на проекти в лошите тенденции. Конкурси имаше за велостойки, за площад „Централен“, за ГДК. Тепърва ще има и още. От както съществуват архитектурните обзори (около 3 години) си мечтаем повечето градски неща да стават открито, прозрачно, с демократични архитектурни конкурси, без значение дали говорим за най-големия градски площад или за градинка в Прослав. Тогава може и ние да попаднем в boredpanda с нещо наше си
+ Хората се интересуват от градската си среда. Макар и да се нуждаем от доста път, докато това става на по-професионално ниво, коментарите за градинки, озеленяване, осветление, настилки и т.н. вече си пробиват път – хората не си говорят само за дупките по улиците. Естествено тепърва ще чакаме и ответна реакция – едва ли има някой, който харесва Златния ритон, освен приятелите на „скулптора“, създал го, но той още си стои там. Що се отнася до Небет тепе, чудесно е и сме повече от щастливи, че хората коментират, харесват или не харесват какво може и какво не може да се случи там. Няма нищо по-хубаво от съществуването и споделянето на различни мнения. Това, което ответната страна (разбирай Община Пловдив) трябва да направи в най-скоро време е поредица от обществени обсъждания – широки, и по-тясно-експертни, в които този (или няколко различни) проект да бъде представен, аргументиран, защитен, оспорен, оспорването защитено, и най-накрая да се вземе Заедно едно решение, което да се хареса на най-много хора. От това пряка полза ще има Пловдив, а косвена (през ноември) тези, които изслушат гражданите на града си.
За автора
